В този текст ще намерите становища относно нередностите при изгаряне на отпадъци в:

  • ТЕЦ „Република“ в Перник,
  • „Топлофикация – Сливен“,
  • ТЕЦ „Брикел” в Гълъбово.

В контекста на пазарни трансформации, електроцентралите на въглища в България започнаха „да се задъхват“. Особено тези по-скоро известни със социалните и икономически проблеми, възникнали в резултат от работата им, отколкото с желанието си да инвестират в нови технологии. В резултат, те започнаха да „експериментират“ с горива с дори по-тежък отрицателен ефект върху човешкото здраве и околната среда отколкото въглищата – а именно отпадъци. 

Зад определението „експериментално гориво“ обаче се крият най-различни комбинации от общински отпадък от бита, индустриален отпадък, дори отпадък от индустрии, свързани с дървопреработка и земеделие. Притеснителното е, че предвид факта, че комбинациите са най-разнообразни, съотношенията между това какви количества се горят и точно с какво съдържание остават неясни.

Типичен пример са опитите за изгаряне на биомаса. Това далеч не е процес без вредни емисии. Научните изследвания показват, че емисиите от изгаряне на биомаса в централи са близки до тези при изгаряне на въглища. При изгаряне на биомаса се отделят фини прахови частици, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, желязо, живак и други опасни замърсители. Количеството им в емисиите зависи от вида и количеството на изгаряната биомаса. 

От гледна точка на климата, идеята, че биомасата има „нулеви емисии“ се основава на възможността за повторното израстване на растителността, използвана за биомаса. Съответно, „неутрализирането“ на емисиите на въглерод, отделяни при изгаряне ѝ, може да бъде заблуждаващо, тъй като този период на „изплащане“ на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата отнема от десетилетия до стотици години. Междувременно емисиите във въздуха ще имат същия ефект като емисиите на изкопаеми горива. А някои експерти дори смятат, че емисиите от въглероден диоксид за единица произведена енергия могат да бъдат по-високи при горенето на биомаса, отколкото на въглища.

Въпреки, че голяма част от хората вероятно смятат, че не зависи от тях и няма какво да направят, заради недоверието в институциите и заради влиянието на големите индустриални играчи, съществуват процедури, чрез които могат да упражнят гражданската си позиция относно предложения на въглищните централи да изгарят отпадъци. 

През изминалата седмица ние изразихме такова мнение по предложенията за изгаряне на отпадъци на три въглищни централи, в три различни населени места из България.

Перник – ТЕЦ „Република“

ТЕЦ „Република“ в гр. Перник, сниман от магистралата © Bojidar Nikolov/ Greenpeace

Местната „Топлофикация – Перник“ ЕАД в рамките на година прави за трети път опити за добавяне на смесени отпадъци и/или отпадъчна биомаса в горивото на ТЕЦ „Република“. Настояването им е, че за това предложение не е необходимо да се извърши оценка на влиянието на тази промяна на горивото върху здравето на хората и околната среда. 

Обезпокоителна е липсата на дългосрочна стратегия за развитието на дружеството, както и липсата на план за модернизиране на инсталацията. 

В инвестиционното предложение се предвижда замяна на част от горивото за „Топлофикация – Перник“ с до 70% биомаса. Изразено в тонове за едно денонощие, централата ще изгаря 900 – 3000 тона въглища и до 2100 тона биомаса, а за година – до 900 000 тона въглища и до 693 000 тона биомаса, като биомасата е описана с кодове за отпадъци.

Поради гореспоменатите и други аргументи, описани в становището ни, смятаме, че централата трябва да направи анализ за влиянието на тази промяна в горивото си върху здравето на хората и околната среда.

Поздравяваме и всички 400 граждани, които също са подали становища по това предложение.


Сливен – „Топлофикация – Сливен“ 

ТЕЦ Сливен

Топлофикацията в Сливен от няколко години има разрешително за изгарянето на биомаса и отпадъци. Те обаче се опитват постепенно, почти незабелязано, да увеличават количествата смесени отпадъци, които горят, като смятат, че не е необходимо да анализират какво ще е въздействието върху здравето на хората и околната среда. През 2018 г. започнаха със „скромното“ количество от 38,4 тона на ден, а през 2019 г. ги увеличиха на 70,8 тона на ден. Първото разрешително обжалвахме в съда, а второто – пред Министъра на околната среда и водите. Все още чакаме решението на съда по възраженията си.

Освен това, преди няколко седмици централата е заявила желание да изгради инсталация за раздробяването на биомаса и други отпадъци, с която на практика се предвижда още по-голямо увеличаване на количеството на използваното гориво. 

В тази връзка, както изтъкнахме в становището си, настояваме, че извършването на оценка относно влиянието на тази нова инсталация и увеличението на количествата отпадъци върху здравето на хората и околната среда е абсолютно задължително.

Гълъбово – ТЕЦ „Брикел”

ТЕЦ Брикел

В друга местна топлофикация, също така известна и с честите си аварии и регулярно обгазяване на град Гълъбово, намеренията за изгаряне на отпадъци са в стотици хиляди тонове на година. Тъй като това няма как да се случи по закон без задължителна оценка за въздействието върху човешкото здраве и околната среда, първоначално те започнаха с искане на по-малки количества 96 тона на ден, точно под законовия праг за една такава задължителна оценка. Ние обжалвахме решението да не се анализира въздействието на подобна инсталация и спечелихме делото на първа инстанция.

Междувременно обаче, централата продължава с изпълнението на плановете си и е на крачка пред получаване на официално разрешително за горене на отпадъци, без по никакъв начин да е взето предвид въздействието на изгарянето им.

Поради тази причина, не можахме да останем безучастни и представихме мнението си на Изпълнителна агенция по околна среда, която издава разрешителни на въглищните централи, настоявайки да не бъде разрешено на Брикел да изгаря отпадъци. Още 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и други региони също заявиха гражданската си позиция, като изпратиха становища към агенцията. 


Хората са преки потърпевши от замърсяването на въздуха и е изключително важно, че стават активна страна, дават гласност от първо лице и заявяват гражданската си позиция. 

След подаването на становищата сме в изчакване на решение от Изпълнителна агенция по околна среда. За съжаление, няма регламентиран срок, в който трябва да се произнесат с такова решение.


Становища: