Общественото обсъждане не е формална процедура — то гарантира правата на гражданите за чиста околна среда, настоява съдът
Екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ спечелиха делото срещу увеличаване на капацитета на „Топлофикация – Сливен“, замаскирано като подмяна на част от въглищното гориво с отпадъци. Съдът установи, че директорът на Изпълнителната агенция по околната среда, който е издал ново разрешително на въглищната централа, не е направил собствена оценка, за да се увери, че в действителност ще бъдат спазвани законовите норми за замърсяване. Вместо това се е доверил само на документацията, предоставена от теца и, въпреки възраженията на гражданите, не е изискал да бъдат наложени по-строги условия за работата ѝ. Административният съд София – град взе решението Изпълнителната агенция да преразгледа искането на централата за ново разрешително и да се увери, че ще бъдат прилагани най-строгите правила за нивата на изхвърляните вредни вещества и, че централата няма да създава риск за здравето на хората в района.
„Решението на съда подчертава важността на разрешителните, които Изпълнителната агенция по околна среда издава на големи замърсяващи инсталации за постигане на отговорната обществена цел – чиста природа. Ако се издават чисто формално, техният замисъл се губи. Надявам се, че решението на административния съд няма да остане рядък прецедент, а напротив – ще бъде вдъхновение за повече съдии да проучат в детайли екологичното законодателство и да отсъдят така, че да се осигуряват високи екологични стандарти“, сподели Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.
Съдът подчертава като пропуск, че възраженията на гражданските организации „Грийнпийс“ и „За Земята“ относно разрешителното, подадени по време на обществените консултации, не са взети предвид, а резултатът от общественото обсъждане е сведен до формална процедура. Това според съда е недопустимо нарушение на Конвенцията от Орхус, по която Република България е страна и която обезпечава достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
„Няма да преувелича като кажа, че констатацията на съда за неспазване на правилата за обществено обсъждане и невземане предвид резултата от общественото обсъждане е историческа. Това нарушение е едно от най-често срещаните в практиката, но за първи път съдът му отделя такова внимание. Непонятно е защо в много случаи административните органи не се опитват навреме да отговорят на възраженията и коментарите, направени от засегнатата общественост — изпълнението на това задължение би спестило на администрацията много усилия и средства.“, коментира адвокат Александър Коджабашев, който защитава позицията на двете екологични организации в съда.
История на делото
Делото срещу разрешителното на „Топлофикация – Сливен“ да изгаря отпадъци е висящо от 2018 г. През всичките тези години ръководството на теца умело се възползва от страховете на хората от града, че ще останат на студено, и продължава да прави опасни за здравето изменения в горивната база на централата. Чрез добавяне на предкамерна скарна пещ за изгаряне на отпадъци „Топлофикация – Сливен“ увеличава капацитета на един от енергийните котли и така общият капацитет на този енергиен блок на централата преминава регулаторната граница от 50 мегавата топлинна мощност. Това означава, че инсталацията влиза в категорията на голяма инсталация и трябва да спазва по-строги изисквания за изхвърляните вредни вещества.
Политиката за частична замяна на въглищата с отпадъци от горското и селското стопанства (биомаса), както и смесени отпадъци от бита, като гориво на остарелите тецове, започна преди няколко години в централи на края на технологичния им живот, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки — ТЕЦ „Република“ в гр. Перник, ТЕЦ „Брикел“ в гр. Гълъбово, ТЕЦ „Бобов дол“ в с. Големо село, ТЕЦ „Марица 3“ в гр. Димитровград. Въпреки общественото недоволство срещу изгарянето на отпадъци, някои от централите като тази на „Топлофикация – Сливен“ не се отказаха от практиката заради икономическите ползи, които им носи – изгарянето на биомаса и примесените органични материали в битовите отпадъци, намаляват количеството такси, дължими по схемата за търговия с въглеродни емисии, които плащат тези инсталации. Друг начин да се пести от нововъведения и глоби, е подаване на неверни данни — според официални данни анализирани от OCCRP, например ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ са подали занижени отчети за въглеродните си емисии през последните три години. По този начин са си спестили най-малко 26,630 милиона евро.
Екологичните показатели на изгарянето на новите горива остават спорни. Нито едно от тях — нито биомасата, нито изкопаемият газ — не дават перспектива за изграждане на чисти и надеждни източници на централно отопление в дългосрочен план. Трудната истина е, че за да имаме реален шанс да бъдем енергийно независими, да намалим за траен период от време в бъдещето разходите и същевременно да не нанасяме вреди върху собственото си здраве и това на планетата, ще е необходимо да се ориентираме много по-решително към намаляване на консумацията на енергия за отопление и реализирането на алтернативни начини за производството ѝ без горене.
Българските общини се нуждаят от спешна подкрепа в намирането на тези алтернативи и в модернизация на системите за отопление и топла вода на територията си, така че да не бъдат зависими от изгарянето на изкопаеми горива, отпадъци или дървесина в отоплителни централи или в домовете. Кметовете, които успеят да мотивират и организират местната администрация в усилията за постигане на енергийна ефективност и внедряване на решения, базирани на възобновяема енергия, ще имат предимство в достъпа до финансови ресурси, предвидени от ЕС за целта, като успоредно с това ще гарантират и чиста околна среда на жителите в съответните общини.