Целта от 40% намаляване на емисиите до 2026 г. е постижима и може да донесе конкуренти предимства на България
България може да намали емисиите на парникови газове от въглищните централи с 40% до 2026 г. и да постигне поетапен изход от зависимостта от въглища най-късно през 2038 г. Това няма да доведе до рискове за системната адекватност, сочи доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от октомври 2022 г., както стана ясно от дискусиите за изпълнението на реформата в рамките на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет.
На същата позиция са и енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. В отворено писмо до председателя на Народното събрание, премиера, президента, лидерите на парламентарно представените партии, както и до ресорните институции, те застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в сектор „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на сформираната на 16.12. от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти – 40%“. Коалицията беше създадена точно в периода, в който Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г. Споразумението също предвижда всички приходи от пазара на въглеродни емисии да бъдат изразходвани за действия в областта на климата.
Заложената в НПВУ реформа е не само изпълнима, но и наложителна заради климатичната криза. Тя е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г., които страната ни подкрепи през 2020 г. Повечето средства за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка. По НПВУ, оперативните програми и новите финансови инструменти, като териториалните планове за справедлив преход и модернизационния фонд, България разполага с над 15 млрд. лева европейски средства за следващите 5 години. Те ще помогнат за модернизиране на въглищния сектор, който традиционно работи на загуба.
Въглищният сектор излезе на печалба едва през последната година, когато цените на изкопаемите горива се повишиха многократно, за сметка на стабилните и понижаващи се цени на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Под въпрос остава рентабилността на централите, използващи фосилни горива, при ценови равнища на квотите за парникови газове над 90 евро за тон, каквито се очакват след 2025 г. и перспективата за ускорено внедряване на ВЕИ в регионален план в следващите няколко години при заложените цели за подобрена междусистемна свързаност със съседните държави.
„Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че ангажиментът за намаляване на емисиите носи негативи за българското общество. Но непоемането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните планове за енергиен преход и НПВУ и до невъзможност за ускорено въвеждане и оптимална експлоатация на нови ВЕИ мощности, поради свръхкапацитети в настоящата енергийната система.“ Това казва Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).
Енергията от слънце и вятър вече от няколко години се утвърждава като най-евтиният източник за производство на електроенергия, дори и при вземане под внимание на разходите за нейната системна интеграция (последни данни на доклад на Международната енергийна агенция). В тази пазарна ситуация по-бързото изграждане на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да превърне България в нетен вносител. Гърция цели да произвежда 80% от енергията си от ВЕИ до 2030 г., а в Румъния делът на ВЕИ се увеличава до над 50%. Цената на енергията от въглища расте и заради растящата цена на квотите за въглеродните емисии.
Не на последно място, отлагането на реформите ще води до все по-сериозни здравни щети. България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни. Здравните разходи за подобни случаи са между 1 млрд. евро и 1 млрд. и 800 хил. евро на година. Това сочи анализ на CAN Europe (Мрежа за действие за климата – Европа) и други европейски неправителствени организации, изготвен по методология, съставена под ръководството на СЗО.
За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите. Такива решения могат да бъдат: участие в дейностите по рекултивация, преквалификация и наемане в нови енергийни проекти, компенсация на работниците в предпенсионна възраст и др.
„На България се предлага гъвкавост по въпроса кои да бъдат централите, които ще спрат или ще намалят своята дейност, а това не е така за други държави – членки на ЕС “, казва Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF България и член на КЕП. „Въпреки това, не бива да се търсят фалшиви решения като преминаване към изгаряне на отпадъци или биомаса за производство на електричество в централите, които няма да намалят разходите и емисиите, а може дори да увеличат здравния риск от въздушното замърсяване.“
Трансформацията на съществуващи въглищни предприятия трябва да бъде в посока на производство и съхранение на възобновяема енергия от слънце и вятър, с максимално оползотворяване на съществуващата инфраструктура, на нарушени и рекултивирани терени. „Маришкият басейн може да запази водещото си място като енергиен хъб на страната, а и на Балканите. Той разполага с човешкия потенциал и инфраструктурата за това.“ Това казва арх. Милан Рашевски, гл. ас. д-р в Института по механика в БАН.
Отлагането на трансформацията, от друга страна, ще изложи региона на риск от рязък край на индустрията без плавен и планиран преход – защото България така или иначе ще трябва да изпълни целите за климатична неутралност до 2050 г., заложени в Парижкото споразумение и Зелената сделка.
Коалицията за климата призовава българските институции в най-кратки срокове да създадат Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, определяща реални срокове за трансформиране на остарелите въглищни енергийни мощности. Това ще помогне в най-голяма степен да бъдат подкрепени засегнатите работници и общности във въглищните райони с наличните сега европейски средства по Фонда за справедлив преход и НПВУ. Пътната карта трябва да влезе в сила със съответни промени в Закона за ограничаване на изменението на климата, Дългосрочната стратегия за декарбонизация и предстоящата актуализация на Интегрирания план енергетика и климат.
Пълен текст на декларацията на Коалицията за климата ще намерите тук.
За повече информация:
Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, [email protected]
Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, [email protected]
Тодор Тодоров, Екологично сдружение „За Земята“, [email protected]
Повече за Коалицията за климата – България
Коалицията за климата – България е неформална платформа, създадена през 2005 г. Тя обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата.
Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво. Сред членовете на Коалицията са „Грийнпийс“ – България, WWF – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българска фотоволтаична асоциация, Българска соларна асоциация, Българска асоциация електрически превозни средства, Сдружение „Агролинк“, Фондация „ЕкоОбщност“ и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.