България е сред най-зависимите от въглища държави в Европейския съюз при производството на електроенергия – пред нея са само Полша и Чехия [1] – като тя е и с едно от най-високите нива на замърсяване с прахови частици[2].
Системата е тежко зависима от остарели и замърсяващи централи, които използват местно гориво с високи концентрации на сяра и значително съдържание на прах, отделяни в процеса на изгаряне под формата на серен диоксид (SO2), фини прахови частици (ФПЧ), както и живак във въздуха. Дишането на мръсен въздух засяга буквално всяка част от човешкото тяло, както сочат все повече научни доказателства[3].
Икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища, възлизат на 11.8 млрд. евро за периода 2016 – 2020 г.
Замърсяването на въздуха причинява редица отрицателни въздействия върху здравето – хронични респираторни заболявания, хоспитализации, влошаване на симптомите на астма и други здравни последици. Те водят до повишени разходи за здравеопазване, икономическата производителност спада или поради заболяване и нетрудоспособност, или поради това, че даден служител е принуден да взема болнични, за да се грижи за болно дете или друго зависимо лице; от друга страна, намалената продължителност на живота и увеличеният риск от смърт поради замърсяването на въздуха означават загуба на благосъстояние за засегнатите лица.
Тези разходи не са изчислени в цената на произведената енергия и се поемат изцяло от обществото. Те следва да бъдат част от всяка дискусия за бъдещето на енергийната система.
Емисиите на замърсители на въздуха от централи, работещи на въглища в България, са отговорни за:
– 3160 смъртни случая за периода 2016 – 2020 г. . Това включва смъртните случаи, приписани на излагането на ФПЧ2.5, озон, азотен диоксид и живак.
– 780 000 загубени работни дни;
– 1810 приема в болница по сърдечносъдови и респираторни причини;
– 7850 случая на остър бронхит у деца;
– 2060 загубени точки от коефициента за интелигентност поради излагане на живак на бебета в утробата;
– 1550 нови случая на хроничен бронхит у пълнолетни;
– 76 800 дни със симптоми на астма при астматични деца.
Методология на изчисленията
Изследването е на независимата изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух (на англ. език, Center for Research on Energy and Clean Air, CREA), по поръчка на „Грийнпийс“ – България.
Обхват на проучването:
- Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“
- „Американските“ централи ТЕЦ „Ей И Ес Марица-изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“
- Централите от Въглищната империя на „Ковачки“ [4]: ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Русе“, ТЕЦ „Република“ и ТЕЦ „Сливен“
Подходът включва следните стъпки:
- Проследяване на замърсяването на въздуха от емисиите от изследваните източници до дисперсията и химичното преобразуване на емисиите, както и формираните вследствие на това нива на замърсяване в различни локации.
- Оценка на излагането на населението на замърсяването.
- Оценка на въздействието на замърсяването върху здравето на населението.
Използвани данни:
- Данни за емисии от Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители, базата данни на Европейската агенция по околна среда (март 2022 г.) [5]
- Моделиране на излагането на населението на замърсители на въздуха, което е следствие от емисиите от изследваните електроцентрали по модел на Huscher et al. 2017 [6]
- Препоръки за оценяване на въздействията върху здравето на СЗО (WHO 2013) [7]
- „Глобална тежест на заболяванията“ – инструмент, който предоставя цялостна картина на смъртността и уврежданията в различни страни, време, възраст и пол [8]
- „Разходи, причинени от замърсяването на въздуха от европейски промишлени съоръжения 2008 – 2012“ – доклад на Европейската агенция по околна среда [9].
Контекст
Емисиите на парникови газове на въглищните централи са във фокуса на европейския и българския политически дебат, защото се използват като индикация за въздействието на дадено производство върху климата. В момента в България дори тече дискусия дали заложеното в Националния план за възстановяване и устойчивост намаление на парникови емисии от 40% да отпадне, или не. [10]
Аргументите в тази дискусия обаче не включват въздействието на емисиите на замърсители във въздуха от това производство върху здравето и свързаните разходи за здравеопазване. Още по-малко пък се говори за това дали замърсителите трябва да платят сметката. През 2017 г. те се противопоставиха, макар и неуспешно, на въвеждането на по-строги изисквания за нови технологии за намаляване на тяхното замърсяване на въздуха. [11] Преди пет години правителството и въглищната индустрия се оправдаваха с възможното поскъпване на тока, което в настоящата обстановка би било неуместен аргумент заради високите цени на енергията и възможността за инвестиции на печалбите.
Липсата на визия у правителството и непрекъснатото отлагане на ангажиментите за намаляване на емисиите под формата на прикрита предизборна кампания ще удължи експлоатацията на вече архаични съоръжения и ще послужи и като аргумент на някои оператори на въглищни централи да продължат да работят без инвестиции в подобрение на пречистващите си системи.
А някои от дружествата в този сектор дори избягват да си платят данъците – например, въглищната империя на „Ковачки“ товари определени дружества с непосилен дълг и ги фалира, освобождавайки се от задължения за данъци, а десетки дружества от тази империя към края на 2020 г. дължат 330 млн. лева по данни на НАП.
Допълнителни интересни факти
Данните от доклада обхващат периода преди войната в Украйна и двете години на ковид кризата, когато индустрията намали значително производството си заради пониженото търсене и влошеното си икономическо състояние. Според Националната инвентаризация на данните за парниковите емисии в България в сектор енергийни индустрии – производство на електричество и топлинна енергия през 2020 г. спрямо 2019 г. има намаление от 18,96% (22 518, 63 kt CO2eq за 2019 г., а за 2020 г. – 18 248,6 kt CO2eq) [12].
След нарушаването на енергийните доставки повишените цени на електроенергията накараха централите на въглища да заработят на пълни обороти и донесоха солидни печалби както на държавните централи, така и централи, свързвани с Христо Ковачки. Последиците за здравето и разходите за здравеопазване предстои да бъдат изчислени, когато бъдат актуализирани базите данни за емисиите на въглищните централи. Логично е да се очаква, че те ще бъдат значително по-високи заради увеличеното производство.
Източници
[1] European Union: The gas crisis interrupts a rapid coal exit. Ember. https://ember-climate.org/countries-and-regions/regions/european-union/
[2] Europe’s air quality status 2021- update. European Environmental Agency. https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2021/air-quality-status-briefing-2021
[3] Carrington, Damian. Revealed: air pollution may be damaging ‘every organ in the body’. The Guardian, 2019, https://www.theguardian.com/environment/ng-interactive/2019/may/17/air-pollution-may-be-damaging-every-organ-and-cell-in-the-body-finds-global-review?fbclid=IwAR2mjRwQ7baM3QqzW56FwNa5X6C1wr4JKnrjJqRTvSF499nNFhnyaovzqV4
[4] Осемте кръга на Въглищната империя на Ковачки. „Грийнпийс“ – България. 2022 г. https://join.greenpeace.bg/vaglishtna-imperia-kovachki
[5] Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/data/industrial-reporting-under-the-industrial-6/eu-registry-e-prtr-lcp
[6] Huscher, Myllyvirta, Gierens 2017: Modellbasiertes Health Impact Assessment zu grenzüberschreitenden Auswirkungen von Luftschadstoffemissionen europäischer Kohlekraftwerke. Umweltmedizin – Hygiene – Arbeitsmedizin Band 22, Nr. 2 (2017) https://www.ecomed-umweltmedizin.de/archiv/umweltmedizin-hygiene-arbeitsmedizin-band-22-nr-2-2017
[7] World Health Organization (WHO) 2013: Health risks of air pollution in Europe-HRAPIE project. http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/238956/Health_risks_air_pollution_HRAPIE_proje
[8] Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME) 2020: Global Burden of Disease Collaborative Network. Global Burden of Disease Study 2019 (GBD 2019) Results. Seattle, United States. http://ghdx.healthdata.org/gbd-results-tool
[9] European Environment Agency (EEA) 2014: Costs of air pollution from European industrial facilities 2008–2012 — an updated assessment. EEA Technical report No 20/2014. https://www.eea.europa.eu/publications/costs-of-air-pollution-2008-2012
[10] Отворено писмо на природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/8355/bulgaria-moje-da-modernizira-energetikata-si-neten-iznositel/
[11] България не можа да се измъкне от новите еконорми за ТЕЦ. Медиапуул, 28 април 2017 г. https://www.mediapool.bg/bulgaria-ne-mozha-da-se-izmakne-ot-novite-ekonormi-za-tets-news263227.html
[12] Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове от април 2022 г. https://eea.government.bg/bg/dokladi/BG_NIR_15April_2022.pdf