Според „Грийнпийс“, завръщането към растеж ще доведе до бедствие.

Автор: Greenpeace European Unit
Превод: Лора Фучеджиева

Сега когато Европейската комисия и много от европейските правителства предвиждат да вложат трилиони евро в планове за възстановяване от пандемията, „Грийнпийс“ предупреждава, че „зеленият растеж“, както бе назован от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, всъщност създава предпоставки за продължаване на система, която експлоатира хората и унищожава околната среда.

Според последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда : „Европа няма да постигне своята визия за устойчивост „да живеем добре според възможностите на планетата” като продължава да насърчава икономическия растеж и да се стреми да овладява екологичните и социалните въздействия след това.”

#GreenRecoveryNow! Demonstration in Switzerland. © Greenpeace / Ex-Press / Severin Nowacki
Акция на Greenpeace в Берн, Швейцария © Greenpeace / Ex-Press / Severin Nowacki

В този ред на мисли, правителствата трябва да положат усилия като засилят структурните промени в икономиката, а не като възстановяват старата система. Плановете за възстановяване на Европа не трябва да остават обвързани с необмислени цели за растеж на БВП, а да насърчават социалното и екологичното благосъстояние. Докато фон дер Лайен и други политически лидери изтъкват своите зелени постижения, те продължават да осланят надеждите си, както и парите на данъкоплатците, върху разбита икономическа система, която „затопля” планетата и възпрепятства способността ѝ да поддържа живот.

„Фон дер Лайен и много правителства се придържат към остарял модел на растеж – да го наричат „зелен растеж“ е само за прикритие. Повечето хора разбират, че за да живеем добре и в унисон с възможностите на нашата планета, някои сектори на икономиката трябва да растат, докато други трябва да се свият или да изчезнат напълно. Икономиката след пандемията не може да бъде безвъглеродна версия на икономиката преди коронавируса – необходимо е да я изградим по по-добър начин. Фон дер Лайен трябва да се съсредоточи върху социалното и екологично благосъстояние, икономическите промени и инвестициите в сектори, където заетостта има бъдеще, вместо да раздава безразборно пари; включително и на замърсяващите индустрии.”

Йорго Рис, Директор на екипа на „Грийнпийс“, който работи по теми, свързани с ЕС

Ето три критерия, спрямо които да се оцени дали плановете за икономическо възстановяване отговарят на реториката или са вкоренени в сегашната икономическа система, уповаваща се на изкопаеми горива и отпадъци:

  1. Пригодени ли са за бъдещето?
  2. Обезпечени ли са всички?
  3. Защитават ли основните човешки права?

1. Пригодени ли са за бъдещето?

  • Без финансова помощ  за газовата, нефтената и въгледобивната индустрия.
  • Без финансова помощ за авиокомпании, производители на автомобили или други замърсители,  които не спазват екологичните и социалните условия.
  • Съобразяване на всички мерки с понижение на емисиите на парникови газове в ЕС от 65% до 2030 г.
  • Прекратяване на всички субсидии за изкопаеми горива.
  • Прехвърляне на публичното финансиране от замърсяващи дейности (напр. индустриално животновъдство) към решения, които предоставят работа на повече хора (например децентрализирана възобновяема енергия), намаляват екологичния отпечатък и климатичните промени в Европа и помагат на природата да се възстанови. 
  • Справяне с проблемите на свръхконсумацията, отпадъците и замърсяването, намаляване на употребата на пестициди, на месни и млечни продукти и на продукти за еднократна употреба.

Развитието на „зелените“ сектори на икономиката и възстановяването на природата няма да допринесат за зелено и справедливо възстановяване, ако в същото време правителствата и корпорациите продължават да подкрепят финансово и регулаторно индустрии, които вредят на околната среда и експлоатират хората. Всяко евро, изразходвано за остарели отрасли, забавя трансформацията на нашата икономика и дава на корпорациите по-удобни извинения за това.

Както скорошно глобално проучване на политиките за фискално възстановяване от водещи икономисти показва, неконвенционалните финансови помощи за авиокомпании имат особено ниски икономически ползи и особено силно отрицателно въздействие върху климата. Финансовите помощи за авиокомпаниите трябва да са съпроводени от условия, които да са от полза за работниците и да намалят нарастващия принос на този сектор за климатичните промени. Освобождаването от данъци и полетите на къси разстояния трябва да приключат незабавно, докато основните инвестиции започнат да подкрепят мащабното преминаване към „зелени“ транспортни алтернативи като влакове и цялостното намаляване на транспортните нужди.

Тъй като замърсяването на въздуха се е превърнало в основен убиец по света, последствията от въздействието на коронавируса не трябва да подхранват друга здравна криза. Европейският съюз трябва да си постави за приоритет осигуряването на достъп до незамърсяващ транспорт за всички, вместо да харчи публични пари за производителите и те да продължат да продават малко по-незамърсяващи автомобили. Правителствата и Европейският съюз трябва да улеснят хората да използват по-чисти алтернативи като велосипеди, влакове, обществен транспорт или услуги за споделена мобилност, захранвани от възобновяема енергия.

Всеки план за възстановяване трябва да се справи и със свръхконсумацията, отпадъците и токсичното замърсяване, генерирани от нашите икономики, за да излезем по-силни от тази криза и да сме по-добре подготвени за бъдещите предизвикателства. В хранителния сектор трябва да се справим с бизнеса на индустриалното земеделие като прекратим нездравословното и експлоатиращо индустриално свръхпроизводство на месо и млечни продукти. Инвестицията в добро бъдеще за нашата храна означава фокусиране върху местното, екологичното земеделие и преобладаващото хранене с растителни продукти.

Възстановяването не е свързано само с нови инвестиции, а и с промяна на съществуващото финансиране. Правителствата продължават да подкрепят производството на газ, нефт и въглища за милиарди, вместо да прехвърлят цялата подкрепа в сектора на чистите, възобновяеми енергийни системи на бъдещето и по този начин да създадат нови работни места.

По подобен начин субсидиите са навлезли и в хранителна система, която е довела до фалита на милиони дребни земеделски стопани, от което печелят индустриалното земеделие, индустрията за пестициди и големите земевладелци, унищожавайки природата близо и далеч от домовете ни, излагайки всички нас на риск от повече пандемии. Европейският съюз трябва да премахне Общата селскостопанска политика и да я създаде от нулата. Необходима ни е промяна в модела на субсидиране на земеделието и преминаване към по-здравословна, по-хуманна хранителна система, в която работят повече хора. 

Всеки инвестиционен план трябва също да се фокусира върху изместване на подкрепата към стимулиране на нова, зелена икономика, без да ни прави зависими от остарели и разрушителни индустрии. Европейските правителства и ЕС все още не искат да се откажат от подкрепата за замърсяващия бизнес, а сега се опитват да я преобличат в „зелено“. Тази порочна практика не бива да продължава.

2. Обезпечени ли са всички?

  • Защита на поминъка и достойните работни места и подкрепа за преквалифицирането на работниците от неустойчиви към устойчиви сектори на икономиката.
  • Инвестиции в качествени работни места в устойчиви на бъдещето сектори (например възобновяеми енергийни източници; подобряване на жилищния фонд; инфраструктура за обществен транспорт и колоездене; влакови мрежи; екологично земеделие; възстановяване на природата; ремонт, повторна употреба и устойчив дизайн на продукти; обществено здравеопазване; образование; изкуства).
  • Вместо бъдещите поколения да бъдат натоварени с огромни дългове, правителствата трябва например да прекратят избягването на данъци и да гарантират, че най-богатите допринасят за най-големия дял от финансирането за възстановяване.
  • Укрепване на основни обществени услуги, инвестиране в зелени градски площи и природна инфраструктура.
  • Подкрепа за най-уязвимите хора в обществото и преодоляване на неравенството в доходите.
  • Гарантиране, че политиките за дигитализация имат положително въздействие върху заетостта и защитават правата и свободите на хората.

Инвестициите и финансовите помощи трябва да защитават поминъка на хората (а не дивидентите за акционерите и бонусите за изпълнителните директори), да подпомагат работниците в усвояването на нови умения и да отворят възможности в сектори, които са устойчиви в бъдещето, включително изолация и обновяване на жилищата, инсталиране на слънчеви панели и разширяване на влаковата мрежа, подобряване на обществения транспорт и условията за колоездене. Екологичното земеделие може също да осигури повече от достатъчно здравословна храна и справедливи цени за фермерите, като същевременно създава повече и по-безопасни работни места от разрушителното индустриално земеделие.

Финансовата криза от 2008 г. съсипа милиони, но също така превърна милионерите в милиардери. Този път трябва да е различно. От корпоративни измамници до милиардери, всеки трябва да плати своя дял.

Правителствата трябва да внимават и за въздействието на дигитализацията на каквато и да било цена. Достойните, стабилни работни места в сектори, предоставящи критично важни услуги и чистите индустрии трябва да заменят икономика на краткосрочни договори (англ. gig economy). Време е да се справим с неравенството в доходите, да намалим работното време, за да увеличим продуктивността, да подобрим баланса между професионалния и личния живот и да намалим общия си отпечатък върху околната среда.

Политиките за възстановяване също трябва да демонстрират, че европейските правителства са готови да помогнат на най-уязвимите в нашите общности: на дългосрочно безработните, на бежанците, но и на общностите извън нашите граници, на които им е още по-трудно да реагират на здравната и икономическата криза.

3. Защитават ли основните човешки права?

  • Финансирането трябва да бъде придружено от условие за зачитане на демокрацията, основните права и върховенството на закона, а всички нарушения да бъдат санкционирани.
  • Обезкуражаване на използването на приложения за проследяване.

Демокрацията е предпоставка за създаването на зелена и справедлива Европа. Силни и приобщаващи демократични институции, зачитането на основните човешки права и върховенството на закона от всички нива на управление трябва да бъдат предпоставка за отпускане на средства от Европейския съюз и участие в програми за подкрепа.

Еверопейският съюз трябва да предприеме решителни действия срещу всяко правителство, използващо здравната криза като оправдание за потискане на върховенството на закона и основните права (включително правото на личен живот, свобода на словото и правото на протест) с ненужни и непропорционални мерки.

И накрая, Европейският съюз трябва да обезкуражи използването на приложения за проследяване на заразени с COVID-19, освен ако не е ясно обосновано и ограничено във времето със закон. Подобни технологии биха могли да въведат непропорционално и широко разпространено наблюдение, прикрито зад  етикета на средство за опазване на общественото здраве и контрол на болестта. Това е основна заплаха за неприкосновеността на личния живот, която може да накърни свободата на движение, свободата на изразяване и свободата на сдружаване.


Ако темата за зелено възстановяване те вълнува, научи повече в доклада ни „Завръщане в бъдещето – зелено възстановяване от кризата”.

Ако и ти смяташ, че България трябва да насочи усилията си към зеленото възстановяване след здравната и икономическата криза и имаш идеи как би могло да се случи било то за  страната ни, за твоето селище, квартал или блок участвай в предизвикателството ни “Зелено възстановяване”. Срокът за подаване на идеи е 21 юни. Научи повече за условията.