Позиция на „Грийнпийс“ – България относно запазването на водните ресурси в контекста на парламентарните избори на 4 април 2021 г.

© Greenpeace / Anne Gabriel-Jürgens

Предстоящите парламентарни избори в България ще се състоят на фона на предизвикателен период за обществото ни, белязан от здравна, социална, икономическа и климатична криза. Темата за водата обединява много от проблемите, по които работим. Затова се спираме на нея като основна и настояваме за позиция от страна на партиите. Изпратихме въпросите си за водата до шест политически партии1, за които социологическите проучвания предвиждат участие в 45-то Народно събрание.

Смятаме, че тези, които искат да управляват, следва да имат визия и план за използването на водните ресурси на България. Очакваме от тях публично да заявят своята позиция и да се ангажират с опазването и съхранението на този (без)ценен ресурс. Ще отива ли водата за енергетика от миналия век или ще се използва за хората?

Три въпроса за водата

По време на предишни парламентарни избори сме разглеждали и анализирали програмите на политическите партии, за да разберем повече за плановете им, свързани с опазване на околната среда. За наше разочарование, повечето от тях не са имали обстойни позиции, визия за запазване на природата и същевременно подобряване на качеството на живот на хората.

На база на горния опит, този път решихме да зададем няколко много конкретни въпроса по темата за водата:

  1. Водата е един от най-важните изчерпаеми природни ресурси, от който зависи животът на Земята. Процесите на изменение на климата, които наблюдаваме с пълна сила в настоящата климатична криза, се проявяват главно чрез промени в цикъла на водата. Европа не е сух континент, но достъпът до вода за почти половината европейци не е гарантиран. Този феномен не подминава и България. Още преди 10 години е изчислено, че използваме значителен дял от дългосрочните си ресурси на вода всяка година2. Каква е визията ви за намиране на решения на проблема с недостига на вода в контекста на климатичната криза? 
  2. Освен, че са най-големият източник на емисии на парникови газове, които имат директен принос за климатичната криза, изкопаемите горива използват и големи количества вода, за да се произвежда енергия от тях. Над 70% от общото количество вода, използвано в България през 2019 г., е било предназначено само за охлаждане в енергетиката3. Това са най-вече процеси по охлаждане в централи за производство на енергия, базирани на изкопаеми горива – като въглища, които имат най-висок дял на електропроизводство, газ. Принос към тази висока консумация на вода има и ядрената енергетика. Каква е визията ви за използването на вода в енергийната система за следващите пет, десет години? Необходима ли е трансформация на производството ни на енергия и каква да е тя?
  3. Освен че използват вода, изкопаемите горива я и замърсяват. Производството на енергия от въглищата, например, генерира големи количества отпадъци под формата на пепел, при чието съхранение редовно се изпуска нерегламентирано замърсяване в близките водни басейни. Какво е мнението ви относно контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като ТЕЦ „Бобов дол“4 и какви политики планирате в посока подобряване на качеството на водите в близост до такива съоръжения?

Отговорите на горните въпроси, свързани с управлението на водните ресурси, са изключително важни. Затова смятаме, че политическите партии следва да имат ясна и конкретна позиция по темата. Имаме нужда от лидери, които да не си затварят очите пред системните замърсители на околната среда. Имаме нужда от хора, които поставят благополучието на обществото и природата пред частните интереси. 

Защо водата?

Водата е живот и животът ни на Земята би бил невъзможен без нея. Хората естествено устройват живота си в близост до вода и са принудени да променят ежедневието си, ако тя изчезне или обратното – причини наводнение, което да направи селището им необитаемо. Както с много от благата, дадени ни от природата, така и водата приемаме за нещо естествено, докато ситуацията не се развие в друга посока. Случващото с водата е белег за постепенно задълбочаващите се последствия от промените в климата. Те не подминават и нашата страна и от „Грийнпийс“ – България с тревога следим проявленията им. Те са свързани и често се преплитат и с други проблеми на обществото ни – вечното желание за растеж без съобразяване с естествените ограничения на ресурсите в природата, социалното и икономическо неравенство, несправедливостта във всичките ѝ форми, включително екологична.

Вече сме преки свидетели на това, което могат да ни причинят промените в климата – от суши, които могат да наложат воден режим и да провалят реколтата, до наводнения, които опустошават домовете ни. Подобни събития изкарват на показ и хроничните проблеми на обществото – под формата на плаващи сметища, например. 

Организацията ни е отдадена на каузата за опазване на околната среда и мира и ние смятаме, че за да имаме бъдеще, е необходимо да участваме активно в демократичните процеси и да задаваме въпроси, които се отнасят до системни проблеми. Затова ние избираме водата като събирателна точка за казусите, по които работим. 

Енергетиката, когато разчита на изкопаеми горива като въглища и газ, както и на ядрено гориво, е секторът с най-интензивно използване на вода. Най-голям дял от водата, която се изразходва в България, обезпечава само нуждите от охлаждане в енергетиката. Количеството възлиза на над 70% от общото потребление на вода през 2019 г.5 Огромни количества вода са нужни за производство на гориво и енергия. След това потокът на използваната вода се подава обратно в екосистемата (т. нар. заустване), като причинява термично замърсяване (увеличаване на температурата на водния обект, в който се връща водата). По време на изгарянето на горивото и генерирането на продукти от горенето се образува влага, която се отделя в атмосферата – тези процеси водят до загуба на вода („консумация“). Чрез тези две условни действия изкопаемите горива вземат повече вода от системата, отколкото връщат. Това води до загуба на вода в околната среда.

Кръговрат на водата във въглищна топлоелектроцентрала, илюстрация
Кръговрат на водата във въглищна топлоелектроцентрала, илюстрация © Даниела Янкова/ „Грийнпийс“

Там, където водата е оскъдна, неизбежно се създава конкуренция между енергийния сектор, земеделието, нуждите от питейна вода и поддържане на природните водни екосистеми. В конкуренцията за достъп до вода между компаниите за изкопаеми горива останалите обществени нужди често губят битката. 

В България, в критично застрашени от безводие райони6 са съсредоточени 90% от капацитета на въглищни ТЕЦ. Седем електроцентрали с общ капацитет около 4 GW, работещи на средно натоварване от около 42%, използват 30.4 милиона куб. метра вода на година7. Това количество се равнява на основните нужди от вода на 832 хиляди души за една година, ако на човек се полагат по 100 л. на ден. При прогнози за все по-непредсказуеми промени в наличието на водните ресурси се създава опасност от несигурност за производство на енергия, което толкова силно зависи от големи количества вода. 

Бихме ли могли да си представим различна енергийна система? В сравнение с изкопаемите горива, фотоволтаичните системи и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък. За производството на 1 МВч енергия от вятър са нужни около 0.001 кубични метра вода, а за същото количество енергия, произведено от слънцето, са нужни между 0.02 и 0.04 кубични метра8.

© Greenpeace / Anne Gabriel-Jürgens

Изборът ни е от значение за природата

Демократичната ни система не е перфектна. От друга страна, благодарение на нея сме успели да извоюваме много от правата си – право на чист въздух, право да изкажем позицията си публично, право на информация, право на правосъдие и много други.

Същевременно популисти от всички цветове ще се опитат да превземат вота, като предизвикват скандали и настройват публиката към крайно противоположни мнения по най-спорните въпроси за обществото ни. Ако те спечелят нашите гласове обаче, това ще означава и още по-сериозно ограничаване на демократичните ни свободи, още щети за природата и ускоряване на климатичната криза.

Демокрацията работи за нас, когато ние работим за нея. Можем да съхраним природата и обществото си, като гласуваме и изискваме от избраните от нас кандидати да поемат отговорност към обещанията си и да бъдат амбициозни политически лидери с визия за опазване на природата.

Източници:

  1. https://news.bg/politics/afis-4-sigurni-partii-3-na-raba-za-sledvashtiya-parlament.html;
    https://alpharesearch.bg/api/uploads/Articles%202021/Mar%20-%20Political%20-%20Campaign_start/Chart_3.jpg
  2. https://ec.europa.eu/environment/pubs/pdf/factsheets/water_scarcity.pdf
  3. https://www.nsi.bg/bg/content/2610/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8
  4. https://www.greenpeace.org/bulgaria/mrusnoto-zaveshtanie-na-vuglishtata-nauchen-doklad/
  5. Този процент е изчислен като от общото количество използвана вода в страната за 2019 г. – 4579,50 млн. Куб. М. Е преобразувано в процент количеството за икономическата дейност по охлаждане в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – 3551,851 млн. Куб. М. Данните са на НСИ. https://www.nsi.bg/bg/content/2610/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8
  6. На страницата на проекта Aqueduct – Water Risk Atlas може да бъде разгледана световна карта, където се наблюдават рисковите райони по отношение на различни фактори за водните ресурси. Ако изберете фактора (филтър) – Water stress filter – можете да видите регионите в България, застрашени от критично безводие. Връзка тук: 
  7. В информацията ни за медии от 22 март 2020 г. за Международния ден на водата на стр. 8-10 е описана методологията, по която са изчислени тези 7 въглищни централи, които се равняват на капацитет от 90% електропроизводство. Информацията може да бъде свалена от тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/3012/svetoven-den-voda-izkopaemi-goriva-vodna-kriza/
  8. Страница 9, Таблица 1 – https://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/ab4d71