Позиция на Грийнпийс – България по развитието на проекта за нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“
Октомври 2024. Една година и три правителства след решението за строеж на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“, анализът за икономическата целесъобразност на проекта и планът за съхранение на отработеното ядрено гориво продължават да липсват. Щедри обещания подмениха изискваните от закона обществени обсъждания, а равносметката за високата цена на ядрения ток от нови реактори и невъзможността да се осигури достатъчно финансиране за завършване на проекта рано или късно ще доведат до предизвестения му провал. Но не преди по него да бъдат изхарчени милиарди левове за сметка на българския данъкоплатец.
В последната точка от дневния ред на заседанието си от 25.10.2023 г. Министерският съвет взе решение за изграждане на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, избра конкретна технология за реакторите и задължи държавата да инвестира половин милиард лева публични средства в проекта. На 18.12.2023 г. Народното събрание одобри решението и възложи осигуряване на допълнително финансиране, този път на стойност милиард и половина лева – отново средства от бюджета. На 23.02.2024 г. с крехко мнозинство от един глас Парламентът одобри и изпълнител за строителството на новите блокове. Към октомври 2024, година след първото решение на Министерски съвет, държавата е напът да задлъжнее отново. Този път с 16 милиарда долара към банки в САЩ и Южна Корея. За ядрен проект с непрозрачен старт и неясно бъдеще.
Тази серия от действия продължава да върви без никакви обсъждания с българската общественост, без анализ за икономическата необходимост, без предоставен план за управлението на радиоактивните отпадъци и без дискусия за рисковете от забавяне и оскъпяване на проекта. В публичното пространство се подхвърлят атрактивни аргументи в полза на нови блокове в Козлодуй: за евтиния ядрен ток, за енергийната независимост, за България като енергиен център на Балканите, за безопасната и модерна нова технология. Говори се дори за неоценими ползи в борбата срещу климатичните промени. Без нито един от тези аргументи да е подплатен с реален анализ и актуални данни.
Докато държавата мълчи, а обществеността прави бегли опити да узнае повече за истинската цена и целесъобразност на проекта, е необходимо да внесем повече яснота по най-популярните митове, съпътстващи проекта за нови ядрени реактори в България:
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ, ЦЕНА И СРОКОВЕ
Аргументът за евтиния ядрен ток, датиращ от последната четвърт на миналия век, е често използван от ентусиастите за нови реактори в България. Повече от десетилетие обаче той е безвъзвратно остарял. Днес инвестирането в нови ядрени мощности струва най-много, в сравнение с всички други налични технологии за производство на електрическа енергия. По консервативни оценки на Международната агенция по енергетика инвестицията в 1kW ядрена мощност до 2021 г. е струвала 8 пъти повече от инвестицията в слънчева енергия, 4 пъти повече от вятърните генератори на сушата и над 2 пъти повече от инвестицията в офшорна вятърна енергия.
Тези всъщност крайно предпазливи по отношение на възобновяемата енергия данни са от 2021 година. Към настоящия момент обаче ядрената индустрия се намира в криза от глобален порядък. Новите проекти се изправят пред постоянни предизвикателства с висока цена, ескалация на разходите и забавяне на строителството. Икономическите щети от това са огромни. С допълнителните рискове за индустрията от руската инвазия в Украйна и прекъсванията на веригата за доставки, причинени от войната, инвестирането в ядрена енергия след февруари 2022 г. става още по-скъпо и нерентабилно.
Евтиното електричество, произведено от старите реактори днес, с други думи, по никакъв начин не е индикатор за цената, която крайният потребител ще трябва да плаща за ток от нови мощности в бъдеще. Дори и нови реактори в Козлодуй да бъдат построени, цената на електричеството от тях ще бъде толкова висока, че в най-добрия случай дружеството ще фалира, а в най-лошия държавата ще намери начин да задължи бизнеса и данъкоплатците пряко или косвено да изплащат този проект в продължение на десетилетия, с всички последствия за българската икономика от това.
Също така, построяването на два нови блока преди да е приключил експлоатационният живот на сега съществуващите, може да доведе до преждевременното затваряне на 5 и 6 блок заради повишения капацитет от ядрена енергия в системата. Това също ще оскъпи допълнително цената на електричеството, което ще бъде предлагано като микс в страната.
Наред с това, избраната технология за реактор, моделът АР1000, до момента се доказва като същинско икономическо бедствие. Опитът с четирите реактора в САЩ е показателен. През 2017 г. самата компания собственик на технологията Уестингхаус подава молба за защита от фалит след огромни преразходи за ядрените си проекти в Южна Каролина и Джорджия. Макар и наполовина завършени, двата реактора в АЕЦ Summer – Южна Каролина на практика са изоставени, тъй като с натрупаните загуби от закъсненията и технически проблеми отказът от проекта дори в такава фаза се оказва по-целесъобразен от завършването му. Другите два реактора в АЕЦ Vogtle все пак са завършени, но финалната цена за тях достигна 35 милиарда долара, с което централата стана най-скъпата, строена някога на планетата. Стойността на инсталиран киловат там се изчислява на над 14 хил. долара, а цената на електричеството – на 180 долара за мегаватчас. След завършването на новите реактори сметките за електричество в Джорджия вече са значително по-високи.
На този фон обещанията, че два нови американски реактора в България ще струват само 14 милиарда долара, а цената на електричеството от АЕЦ „Козлодуй“ 7 и 8 ще е максимум 70 долара на мегават, изглеждат абсурдни. Лъжа, която ще коства много на българската икономика.
Масовото надхвърляне на разходите в САЩ беше една от причините, поради които американските енергийни компании отмениха плановете си за 24 нови реактора между 2007 и 2009 г. Тези високи разходи са причината 49 други щата да вземат решение срещу строежа на нови АЕЦ, въпреки огромните федерални субсидии. А новите рекорди с нарушени срокове и гигантско оскъпяване в ядрената енергетика тепърва предстоят. Решението за строежа на новия АЕЦ Hinkley Point C във Великобритания е взето през 2010 г., а след последното отлагане на крайния срок проектът ще бъде завършен най-рано през 2029 г. След неколкократно увеличаване на очакваните разходи, по днешни оценки те ще възлизат на 59 милиарда долара.
ЕНЕРГИЙНА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Военните атаки върху атомни централи и окупацията на Запорожката АЕЦ от руската армия доведоха до пореден набор от рискове пред световната ядрена индустрия, което допълнително повиши цената на инвестициите в нея. Романтичната представа за ядрените централи като гарант за ненападение от други държави се изпари още в първите дни на руската агресия, която и днес продължава да носи постоянен риск от ядрена авария.
Проблем на националната сигурност е и доставката на ядрено гориво. Макар и замяната на руско с американско или френско да е вече в ход за АЕЦ „Козлодуй“, това не променя факта, че изборът на доставчици на обогатен уран за световната ядрена индустрия е изключително ограничен, а най-голям производител е именно Росатом. Това поставя дългосрочни рискове пред всяка енергийна система, силно зависима от ядрената енергетика.
Проблематични са и непланираните спирания на енергийните блокове в АЕЦ „Козлодуй“ през последните години. Такива спирания демонстрират уязвимостта на една национална енергийна система, зависеща изцяло от големи, централизирани мощности за производство на енергия. България, разбира се не е единствен случай. Във Франция непредвиденото прекъсване на производството през летните горещини е вече по-скоро правило, отколкото изключение, а това определено е проблем за страна, силно зависима от ядрената енергетика. Тенденцията е ефектите от климатичните промени – повишаващи се температури в речните басейни, отслабване на речното течение – да водят до все повече рискове и непредвидени прекъсвания при централи, зависещи от водно охлаждане като АЕЦ и ТЕЦ.
ЕНЕРГИЕН ЦЕНТЪР НА БАЛКАНИТЕ
България вече започна да губи регионалните си позиции в производство на енергия. Причината е, че у нас последните десетилетия преминаха в стаено очакване, че централизираният тип енергетика по някакво чудо ще се завърне в златните си години, докато светът просто е спрял, за да ни почака. Това разбира се не се случи и докато цените на технологиите за производство на енергия от ВЕИ поевтиняваха, съседните на България страни инвестираха в тях, за да могат сега да ползват и продават евтино електричество. Гърция например през 2023 година подобри рекорда си като покри близо 60% от потреблението си с енергия, произведена от възобновяеми източници.
За да бъде България енергийно независима, „енергиен център на Балканите“ или поне конкурентна на енергийния пазар в региона, е необходимо балансирано развитие на фотоволтаичната енергетика, наваксване с производството на вятърна енергия, включително и с офшорен вятър, оптимизиране на електропреносната мрежа, подобряване на свързаността със съседните страни, диверсифициране на методите за съхранение на енергия, включително в развитието на производството на зелен водород за индустрията. Вместо да се насочва общественият дебат в грешна посока, днес е необходимо да се демонстрират резултати за бързото връщане на ПАВЕЦ „Чаира“ в енергийната система на страната, да се осигури правилна поддръжка на 5-ти и 6-ти реактор в АЕЦ „Козлодуй“, така че да се ползват безопасно, докато все още са необходими, както и да се гарантира ускорено, диверсифицирано и съобразено с екологичното законодателство изграждане на надеждни мощности за производство на енергия от възобновяеми източници.
БЕЗОПАСНОСТ И СИГУРНОСТ
Сериозен проблем на България в момента е силната зависимост от Русия по отношение на отработеното ядрено гориво. Страната ни вече е в наказателна процедура, заради липсата на действия по организиране на погребването на отработеното ядрено гориво у нас. В последните десетилетия то се прибираше обратно в Русия, но след 2022 г. това вече не се случва. Не се предвижда и връщане на отработеното гориво към САЩ или Франция, ако разчитаме на тях за обогатен уран за АЕЦ „Козлодуй“ 7 и 8. Липсата на подходящи условия за съхраняване на силно радиоактивните материали вече е проблем за България. Ако пък Русия пожелае да ни върне складирания с десетилетия отпадък, който към момента държи на своя територия, но още се води собственост на страната ни, тогава ще се сблъскаме с предизвикателство от нов тип и със сериозни рискове за хората и природата у нас.
Ентусиастите за АЕЦ „Козлодуй“ 7 и 8 обаче упорито заобикалят темата за ядрените отпадъци. Отказват да посочат българските общини, на чиято територия ще бъдем задължени да изградим съоръжения за съхранение на отработеното гориво. Отказват да застанат пред местните общности, за да защитят проекта за нови реактори именно пред тях. Не отговарят и на въпроса колко ще струват тези съоръжения, кой ще ги плати и как ще се гарантира тяхната безопасност за векове и дори хилядолетия наред..
Що се отнася до сигурността на ядрената енергетика в по-общ план, то изводът от последните две години е категоричен. Днес целият свят е пряк свидетел как най-голямата атомна електроцентрала в Европа – Запорожката АЕЦ е окупирана, нейните служители са държани като заложници под надзора на руската държавна корпорация Росатом, а атаките на руската армия постоянно поставят в риск целостта на централата, както и достъпа до вода и електричество за поддържане на системите за охлаждане на спрените реактори. Всичко това трябва да ни казва, че нито високите технологии, нито привидното геополитическо спокойствие в нашия регион са вечна гаранция. Най-сигурна е инвестицията в чисти, децентрализирани източници за производство на енергия.
Струва си да си припомним още нещо. Към 2024 в света има 413 действащи ядрени реактора, строени между 60-те години на миналия век и последното десетилетие на този. В историята на ядрената енергетика за граждански цели са записани 12 инцидента със сериозна повреда или разтапяне на реакторното ядро. Сред тях са тези в Чернобил 1986 и Фукушима 2011, които нанесоха необратими щети на околната среда. Ако подобно съотношение между безпроблемна работа спрямо инциденти се наблюдаваше в сектор като гражданската авиация например, полетите вероятно щяха да са забранени.
КЛИМАТИЧНА НЕУТРАЛНОСТ
По отношение на климата е налице разбирането, че съществуващите ядрени централи могат да поемат част от товара за производство на нисковъглеродна енергия, докато възобновяемите източници все още навлизат в глобалната система. До известна степен това е така, но изграждането на нови ядрени мощности като дългосрочна алтернатива на фосилните горива е една опасна и твърде скъпа заблуда.
Именно заблуда, защото решения за ограничаване на парниковите емисии са нужни сега, а не след 15 години, колкото би отнело построяването на нови реактори. Такива решения не само съществуват, но са и значително по-евтини и ефективни от технологията, която използва ядрен разпад, за да загрее вода и произведе ток от парна турбина. Пренасочването на целия ресурс за развитие на енергетиката в един нов ядрен проект ще лиши от средства всички други далеч по-целесъобразни и ефективни енергийни решения за климатично неутрална икономика.
България вече загуби около 3,5 млрд. лева в блатото на АЕЦ „Белене“ и би следвало да сме извлекли поуките от тази грешка. Решение, с което ще се замразят държавни ресурси в размер на десетки милиарди левове и то за десетилетия напред, изисква по-сериозен анализ на тенденциите на пазара, на реалните, а не пожелателни източници на финансиране, на цената и наличните алтернативи, на нуждите и настоящото развитие на енергетиката в региона, на рисковете за енергийната независимост и националната ни сигурност, както и на скритите разходи, свързани с управление на ядрените отпадъци, с възможни проблеми с безопасността и потенциални рискове за сигурността. Не на последно място, подобни решения трябва да се взимат прозрачно, експертно и при спазване на българското законодателство.
