#Въглища

Въглищните топлоелектрически централи са най-големият източник на въглероден диоксид (CO2), произведен от човешка дейност. Това прави въглищата най-голямата заплаха, пред която климатът е изправен днес. За да избегнем най-лошите последици от климатичните промени – продължителни суши, наводнения и покачване на морските нива, трябва да ограничим повишаването на световните температури до 2⁰C (в сравнение с прединдустриалните нива). Това можем да постигнем като намалим световните емисии парникови газове до нула. Една трета от всички емисии въглероден диоксид идват от горенето на въглища, а почти 40% от световната енергия се произвежда от изкопаемото гориво. В България делът е сходен (41%). Страната е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Европа, един от основните причинители на респираторни заболявания. Макар пазарната цена на електроенергията от въглища да изглежда сравнително ниска, тя не включва екологичните щети (замърсен въздух, вода и обработваеми земи), нито пораженията върху човешкото здраве. А тази цена се плаща от всички нас. Наблюдава се относително нова тенденция – изгаряне на отпадъци във въглищните топлоелектрически централи. То „обогатява“ допълнително въздуха с извънредни количества фини прахови частици, отровни газове, токсични метални съединения, канцерогенни диоксини и фурани, и други опасни вещества. За съжаление горенето на отпадъци не е продиктувано от липсата на алтернативно гориво, а е свързано с допълнителни приходи или намаляване на разходите за централата. В случаите, когато се въвежда подобно гориво, или всеки приносител на съответните отпадъци плаща за тяхното изгаряне, или самата централа не плаща, за да ги използва. А това е идеален начин за поддържане на остарялата и замърсяваща технология на системи още дълго време в изгода на дружествата и в ущърб на хората. Същевременно въглищната индустрия поставя хората, заети в нея, пред изкуствено създаден конфликт между зависимостта от препитание и желанието за добро здраве и чиста околна среда. Конфликтът между общностите, които поемат по-голямата част от замърсяванията, и хората, които се препитават чрез работа в ТЕЦ, често е силно заглушен. Липсата на адекватна политика за преквалификация и предоставяне на възможности за алтернативна заетост в районите, силно зависими от въглищната индустрия, задълбочават социалния конфликт.