| В края на юли Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен подписаха търговско споразумение, с което страните от ЕС поемат ангажимент в следващите три години да закупят енергийни суровини в размер на 750 млрд. долара. Или 250 млрд. долара на година. Това повече от двойно увеличение спрямо настоящия обмен засяга най-вече доставките на втечнен газ през океана. Енергийна сделка ли е това, или газов капан за Европа и целия свят? От една страна, след пълномащабното руско нахлуване в Украйна от 2022 г. ЕС увеличи доставките на втечнен газ от САЩ като част от усилията да прекъсне зависимостта си от руската държава. Кремъл продължава да използва енергийните си ресурси за натиск и финансиране на военния терор. От друга страна обаче, натискът на САЩ за допълнително увеличаване на доставките, без такива дори да са нужни, представлява сериозна заплаха за глобалния климат. Причината е, че въглеродният отпечатък на транспортирания отдалеч втечнен газ е много по-голям от този на доставяното в газообразно състояние гориво. И несравнимо по-голям от наличните в момента алтернативи. В настоящата статия „Грийнпийс“ – България показва защо втечненият газ е толкова опасен за климата. |
Твърди се, че втечненият природен газ е по-чист от въглищата, тъй като при изгарянето му се отделят по-малко емисии на въглероден диоксид. Когато говорим само за изгаряне на газа, това е така. Но индустриалните процеси и транспортирането му на далечни разстояния променят драстично цялата картина.
Изследване от 2024 г. показва, че въглеродният отпечатък на втечнения газ е с 33% по-голям от този на въглищата. Процесите на добив, втечняване и транспорт водят до значителни емисии на метан – парников газ, който задържа над 80 пъти повече топлина в атмосферата от CO₂, изчислено за период от 20 години.
Основен източник на доставяното гориво от САЩ към Европа е шистовият газ. През последните десетилетия спорната технология на хидравличното разбиване (фракинг) комерсиализира добива му и превърна САЩ в най-големия износител на шистов газ в света. След като се добие, суровината се охлажда, за да се превърне в течност и се транспортира с кораби. Всеки етап от процеса на добив, втечняване, транспортиране и изгаряне обаче е свързан с изтичане на огромни количества метан. А молекулярната структура на метана е такава, че му позволява да задържа много повече топлина в атмосферата от други парникови газове като CO₂ или водната пара.
Ето разбивка на процесите и климатичния им отпечатък, измерен в еквивалент на CO₂, където метанът е приравнен към CO₂ при GWP20 (Global Warming Potential – потенциал за глобално затопляне за 20-годишен период на задържане на метана в атмосферата):
Добив на шистов газ: 38% от общия въглероден отпечатък
Фракингът представлява сондиране дълбоко в земята и впръскване на огромни количества вода и химикали, които изтласкват шистовия газ на повърхността. По време на извличането и на транспортирането по тръбопроводи се изпуска метан в атмосферата, който възлиза на около 38% от общите емисии, свързани с това гориво.
Втечняване на газа: 9% от общия въглероден отпечатък
За да се втечни, изкопаемият газ трябва да се охлади до около -160°C. Това е изключително енергоемък процес, който обикновено се захранва именно с изгаряне на газ. Изгореният за производство на енергия и изгубеният в този етап от индустриалния процес метан се изчисляват на около 9%.
Транспортиране на втечнения газ: 6% от общия въглероден отпечатък
Втечненият газ се транспортира с огромни кораби по целия свят, като пътуването може да отнеме седмици. В това време част от суровината неминуемо се изпарява. Това става, когато охладеният до -160°C започва бавно да повишава температурата си и от течно да се връща в газообразно състояние. Загубите на метан варират според технологията на кораба. Средно по пътя те са между 4 и 8%.
Изгаряне в крайното потребление: 34% от общия въглероден отпечатък
До крайно потребление достига това, което е останало от втечнения газ. Ако се изгаря за отопление или производство на електричество, метанът се превръща във въглероден диоксид, който е по-слаб парников газ. Така общият въглероден отпечатък от самото потребление на газа, след всичките загуби при добива, втечняването и транспорта, е едва едва 34% от общия въглероден отпечатък.
Загубите при добива, при втечняването на шистовия газ и при транспортирането му през океана очертават сключената сделка за увеличаване на доставките от САЩ към Европа като едно огромно климатично бедствие. При изчисление на база единица топлинна енергия, въглеродният отпечатък на втечнения газ е с 33% по-голям от този на въглищата и на изкопаемия газ, ползвани близо до източника. И 10 пъти по-голям, отколкото при термопомпената инсталация тип „земя-въздух“, зареждана от електрическата мрежа.
Когато сравним въглеродния отпечатък на различните енергийни източници при производство на електрическа енергия, естествено, разликата между мръсните изкопаеми горива и чистите алтернативи е огромна. Този отпечатък включва целия жизнен цикъл на всяка технология – от извличането на материалите и преработката им, през изграждане на инсталациите за горене, слънчевите панели или вятърните турбини, до суровината, която съответната технология ще ползва до края на съществуването си. По данни от IPCC в осреднени стойности въглеродният отпечатък за киловат произведена енергия (gCO₂eq/kWh) е, както следва:
| Въглища: 820 Газ: 490 Фотоволтаични паркове: 48 Фотоволтаици на покрива: 41 Вятърна енергия отвъд брега: 12 Вятърна енергия на сушата: 11 |
Алтернативите
Преносът на втечнен шистов газ на дълги разстояния е климатично бедствие. Макар и разработването на собствени газови находища да се представя като по-добра алтернатива, това не е така. В случая с проектите за сондиране за газ в Черно море в българската и румънската акватория например, трябва да се има предвид изключителната уязвимост на екосистемите му – то е затворено, сравнително изолирано от Световния океан море, където един инцидент може да окаже непоправими последствия върху живота в него, върху риболовната индустрия и върху туризма.
В допълнение, преориентирането на енергийната система към потребление на повече газ създава зависимост. Колкото по-достъпен е един изчерпаем по своята същност ресурс, толкова повече и по-бързо започва да се потребява от него. Феноменът е известен като Парадоксът на Джевънс. След като в крайна сметка газът бъде изчерпан, страната ще излезе още по-зависима и нуждаеща се от нови, по-скъпи и по-опасни находища или от внос от все по-ненадеждни търговски партньори.
Алтернативата е ясна. Повече възобновяеми източници в енергийния микс, които разчитат на неизчерпаемия ресурс на вятър, слънце, геотермална енергия. Също: инвестиране в съхранение и умни мрежи. По-добра организация и законодателство за създаване на енергийни общности за истинска енергийна децентрализация и демократизация. Инвестиции в по-ефикасни електропреносни мрежи и по-добра свързаност със съседните страни. И не на последно място – ударни инвестиции в повишаване на енергийната ефективност в бита и индустрията, както и в мерки за пестене на енергията. Защото най-чистата енергия е именно спестената.
Източници:
