Още една година със свръхзамърсяване със серен диоксид преживяха жителите на Големо село под комините на серийния нарушител ТЕЦ „Бобов дол“. Това показват официалните данни за 2025 г.
Въпреки че представляват обществена информация, институциите пазят в тайна данните, отчетени с мобилната измервателна станция на Изпълнителната агенция по околната среда. „Грийнпийс“ – България ги публикува, след като ги получи по Закона за достъп до обществена информация. Това се случва за втори път – тайното обгазяване от ТЕЦ „Бобов дол“ излезе наяве с публикация на организацията миналия юни. Оттогава нищо не се е променило – нито бездействието на институциите, нито прозрачността на обществената информация, нито замърсяването на въздуха в Големо село.
На този фон централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, иска да увеличи повече от пет пъти количеството отпадъци, което има право да изгаря според разрешителното си. Вместо сега позволените 35 000 тона годишно, ТЕЦ „Бобов дол“ иска да гори по 185 000 тона, става ясно от документи, внесени в контролния орган – регионалната екоинспекция.
Какво показват данните за замърсяването?
През 2025 г. мобилната станция на ИАОС е отчела 30 превишения на средночасовата норма за серен диоксид от 350 микрограма на куб.м. Законът позволява до 24 такива превишения годишно. Превишението на нормата следва да даде основание за затваряне на централата. На практика обаче това не се случва.
Мобилната станция не мери постоянно. Миналата година е била в Големо село седем пъти за различни периоди – според предварително начертан график и в отговор на сигнали за замърсяване. Тези 30 превишения са отчетени в рамките на работата на станцията на тази локация за едва 87 дни, или една четвърт от годината. Въпреки значително краткия период на измерване, са отчетени повече превишения на нормата от позволеното на годишна база. Това показва, че местното население е изложено на опасно замърсяване, много над законовите лимити за опазване на здравето.
От април 2025 г. в Големо село има станция за постоянно измерване, поставена от ТЕЦ „Бобов дол“ – ново изискване в разрешителното ѝ след силно настояване на местната общност. До края на декември 2025 г. тя е регистрирала общо 25 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. Анализът на „Грийнпийс“ – България показва, че нито едно от тези превишения не съвпада със засечените от мобилната станция.
Това означава, че за 2025 г. в двете станции в Големо село са регистрирани 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид, като и в двете станции са отчетени повече от допустимите по закон 24 превишения. Колко замърсяване остава неотчетено, единствено за сметка на здравето на местните хора?
Какво правят институциите с данните?
Освен че ги пазят в тайна, почти нищо с реални резултати. Преди седмица екоминистърът в оставка Манол Генов е използвал данните за замърсяването със серен диоксид като аргумент да поиска от ТЕЦ „Бобов дол“ „инвестиционна програма с краткосрочни и дългосрочни мерки за привеждане дейността на централата в съответствие с условията в Комплексното разрешително“.
В публикацията на министерството няма и дума за резултатите от измерванията. Посочени са данните за 68 проверки, 53 предписания, 17 акта за установени нарушения и 11 наказателни постановления за глоби за общо 2,4 млн. лева. Можеше и да се впечатлим, ако преди година не бяхме разкрили как тецове, свързвани с Христо Ковачки, са избегнали глоби за близо 5 млн. лева. За периода 2018-2025 г. ТЕЦ „Бобов дол“ е спестила над 2,5 млн. лева от глоби.
А сега накъде?
Когато за първи път осветлихме тези скандални данни, подадохме сигнал до контролните институции. Прокуратурата отказа да образува производство, тъй като нарушенията на теца били от административен характер. Здравната инспекция ни каза, че изготвя анализ на здравно-демографското състояние на населението. От институциите с правомощия да спират инсталациите, които застрашават здравето на хората и околната среда – МОСВ и екоинспекцията в София, осми месец отговор няма.
Предписанието за инвестиционна програма на ТЕЦ „Бобов дол“ е прах в очите. Министърът, заедно с контролните органи и здравните власти, следва да издаде заповед за спиране на централата, докато не извърши достатъчни и качествени ремонти, така че да може да спазва условията в разрешителното си.
Община Бобол дол, екоинспекцията, ИАОС и МОСВ продължават да шикалкавят и да не публикуват данните от автоматичната станция в Големо село в реално време в интернет, за да имат директен достъп всички пряко засегнати от замърсяването. Крайно време е това искане на гражданите да бъде удовлетворено.
Има ли място за още боклуци?
Изгарянето на отпадъци в архаичните инсталации на ТЕЦ „Бобов дол“ е предизвиквало редица скандали и масово недоволство през годините, включително и съдебно дело с участието на над 100 местни против тази замърсяваща практика.
ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори боклуци през 2018 г., без да е оценено въздействието върху човешко здраве и околната среда, след тайно писмо от екоминистерството за „експериментално изгаряне“. В разрешителното ѝ официално се въвежда използването на алтернативни горива – биомаса и неопасни отпадъци, от 2019 г.
През 2020 г. екоинспекцията временно спира изгарянето на отпадъци и биомаса в ТЕЦ „Бобов дол“. От теца правят публични обещания, че няма да горят отпадъци заради общественото недоволство.
ТЕЦ „Бобов дол“ обаче никога не се отказва от разрешителното, което позволява изгарянето на отпадъци – по 34 000 тона годишно. Сега централата иска повече от петкратно увеличение на позволеното количество до 185 000 тона. Тази информация е заровена в документи към инвестиционно намерение за инсталиране на ново устройство на площадката на централата. Предстои процедура, която да оцени въздействието на такова начинание върху здравето на хората и околната среда.
Изгарянето на отпадъци е изобретателен начин за намаляване на разходите за въглеродни емисии на фона на влошаващите се икономически показатели на въглищните централи. По всичко личи, че собствениците на тецове като „Бобов дол“ възнамеряват до последно да експлоатират остарелите съоръжения, преди да се предадат пред настъпването на новите технологии и да завещаят на обществото замърсени почви и води и огромни терени за рехабилитация.
Изгарянето на отпадъци носи двойна печалба на централата – веднъж от комисионната от собственика на боклука, и веднъж от продажбата на енергията, произведена при горенето. Сметката обаче е за хората, които живеят под комините, системно обгазявани от безконтролни замърсители пред погледа на бездействащи институции.
