…И каква е взаимовръзката между климата, енергетиката и водните блага
Водата, енергията и климатичните промени са взаимосвързани. Водата е ключов ресурс за производството на електроенергия, но в същото време при изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата се отделя въглероден диоксид (CO2), чийто парников ефект предизвиква климатични промени и нарушения във водния цикъл.
Знаеш ли, че с многото си големи реки и езера, разпръснати из Европа, континентът на пръв поглед може да изглежда незасегнат от проблемите или рисковете, свързани с недостиг на вода. За съжаление, реалността е друга. Най-новият доклад на Европейската агенция по околната среда за количеството прясна вода разкрива, че недостигът на вода засяга 20% от територията на континента и средно 30% от населението на годишна база. Или с други думи, това е проблем, който засяга над 100 милиона души в Европа.
Противно на общоприетото схващане, България не е толкова богата на водни ресурси и се очаква да изпита значителен воден недостиг през следващите десетилетия. Сценарии, с които се прогнозират промените в климата, показват повишаване на температурите в Южна Европа с около 1,5 до 2°C (спрямо 1986-2005 г.) и очаквано намаляване на валежите в сравнение с периода 1971-2000 г. Затова е важно да се замислим за това как се използват водните ресурси и какво бихме могли да направим, за да ги съхраним.

Как изкопаемите горива оказват натиск върху водните ресурси и ги замърсяват
1. Индустрията на изкопаемите горива допринася най-много за повишаването на рисковете за водните ресурси, свързани с промените в климата. Енергийният сектор, който разчита на въглищата, е и един от секторите, които използват най-интензивно вода. Той си набавя огромни количества вода за производство на гориво и енергия. След това потокът на използваната вода се подава обратно в екосистемата (т. нар. заустване), като причинява термично замърсяване (увеличаване на температурата на водния обект, в който се връща водата).
2. По време на изгарянето на горивото и образуването на продукти от горенето се образува влага, която се отделя в атмосферата – тези процеси водят до загуба на вода („консумация“) в околната среда. Така въглищата всъщност вземат повече вода от системата, отколкото връщат.
3. Водата, използвана за охлаждане в електроцентралите, е по-топла от водата в реката, езерото или язовира, когато се изпуска обратно в околната среда. В зависимост от температурната разлика, топлината може да има неблагоприятно въздействие върху местните видове в този воден обект. Например, може да действа като топлинна бариера, предотвратяваща миграцията на рибите в някои потоци.
4. Въглищата, както и другите изкопаеми горива, могат да причинят токсично замърсяване на водата, което допълнително да увеличи риска от изчерпване на запасите от чиста и безопасна вода. За нещастие, такива примери имаме в България: През май 2020 г. дигата на депото за съхранение на отпадъци от изгарянето на въглища на ТЕЦ „Република“ в Перник бе компрометирана и токсична смес от тежки метали и други замърсители достигна водите на река Струма.

Какво количество вода използват изкопаемите горива?
Вид гориво | Използване на вода |
Нефт – катранени пясъци и шисти | 1658 литра / MWh |
Нефт – конвенционален | 891 литра / MWh |
Въглища | 231 литра / MWh |
Шистов газ | 222 литра / MWh |
Газ – добит от въглищни залежи | 70 литра / MWh |
Изкопаем газ – конвенционален | 60 литра / MWh |
Няколко факти, свързани с влиянието на въглищната индустрия в България върху водните блага?
1. Над 70% от водните ресурси, които се използват в България, отиват за охлаждане в енергетиката (по данни на НСИ, 2021 г.)
2. 7 от общо 9 от най-големите въглищни централи в страната се намират в критично застрашени от безводие региони.
3. Отпадъците от ТЕЦ „Бобов дол“ се съхраняват в депото „Каменик“, където към 2018 г. има 16 млн. тона пепел. Източник е на регулярно замърсяване на водите, което не засяга само региона, а всички екосистеми по поречието на река Струма.
4. Само за 2019 г., депото „Каменик“ употребява толкова вода, колкото 315-те жители на Големо село за 60 години при 100 л. на човек на ден.

Можем ли да си позволим да жертваме водата? Водата е живот и животът ни на Земята би бил невъзможен без нея. Хората естествено устройват живота си в близост до вода и са принудени да променят ежедневието си, ако тя изчезне или обратното – причини наводнение, което да направи селището им необитаемо.
Както с много от благата, дадени ни от природата, така и водата приемаме за нещо естествено, докато ситуацията не се развие в друга посока. Случващото се с водата е белег за постепенно задълбочаващите се последствия от промените в климата, които не подминават и България. Те са свързани и често се преплитат и с други проблеми на обществото ни – вечното желание за растеж без съобразяване с естествените ограничения на ресурсите в природата, социалното и икономическо неравенство, несправедливостта във всичките ѝ форми, включително екологична.
Ако бъдещето на водите в България те интересува, запиши се за специалния ни бюлетин, за да получаваш актуална информация по темата, както и покани за предстоящите ни събития.
На 15 декември, сряда, ще се състои вторият ни уебинар от инициативата „Пазители на водата“. Неговата тема ще бъде Съвременни предизвикателства пред опазването на водите в България, а лектор на събитието е адв. Любомир Костадинов. Не пропускай да го гледаш в страницата на събитието във Facebook.
Дискусия
Драги Грийнпийс България, Бих искал да отправя някои критични бележки по вашия материал. Данните ви за разхода на вода при добив на енергия от изкопаеми източници има следните недостатъци: 1. От всички видове изкопаеми горива привеждате подкрепящи данни само за въглищата. 2. Като препратка за разхода на вода при добив на енергия от въглища цитирате изследване на Министерството на енергетиката на Съединените щати, данните от което показват доста по-високи стойности от цитираните във вашата таблица. Например, за типа централа "Subcritical PC" разходът излиза 3.785 литра (US gallon) x 714 = 2702 литра/MWh. Данните за останалите типове централи в изследването са по-малки от това, но значително по-високи от цитираното във вашата таблица. 3. Разходът на вода е интересен, ако се сравни от какви (предполагаемо оскъдни) ресурси се отнема. Във вашия материал има само намек за това. В добавка бих искал да отбележа, че близки по стойност разходи на вода (главно - за охлаждане чрез изпаряване) има и при ядрените централи. С най-добри пожелания, С най-добри пожелания: