Живот или въглища?

Подкрепи хората в решителната битка срещу мината, която ще съсипе дома им

По тези полета българите са водили много битки. Преди 130 години героите от Сливница са успели да запазят земята си в неравна съпротива срещу настъпващата сръбска армия.

Сега наследниците им отново са изправени пред много по-силен от тях противник. Настъпва критичният час за 3 сливнишки села. Сега е моментът да действаме, преди животът им да бъде превзет от мина, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки.

В началото на май Върховният съд ще решава дали плодородната земя в района да се превърне в язва. Селата Радуловци, Братушково и Алдомировци ще бъдат похитени от тежките машини и животът ще загуби битката с въглищата, ако не се обединим в тази кауза.

Спасението е на един подпис разстояние – този на министър-председателя Кирил Петков. Той може да отмени разрешението за въгледобив и да подкрепи живота в района, красив и чист, какъвто е сега.

Близо 10 хиляди души са записани в регистрите на община Сливница. Тези хора не са само статистика. Те имат живот и лице и застават с тях в битката срещу мината.

Емил Мирчев, който защитава земята си

Емил Мирчев е земеделец от Радуловци. Земята му попада в пределите на бъдещата мина. Години наред Емил отказва да продаде нивите, завещани от дедите му, на минната компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Но булдозерите ще влязат в земите въпреки всичко. Земята на Емил ще бъде отчуждена, ако загуби битката в съда.

„Това е земята на прадедите ми. Дядо ми я е обработвал някога, както аз я обработвам днес. Тя ми дава препитание. С нея изхранвам семейството и децата си. Ако се превърне в мина, после от нея няма да става нищо. В съседни села имаше ниви – сега те са кратери, пълни с вода. 

И самото село Радуловци ще спре да съществува. Ще спре водата ни. Пътят ни е сравнително нов, по европейска програма, сега ще бъде разрушен.

А тенденцията беше тук да има туризъм. Започнаха да се правят вили, къщи за гости. Една мина ще изгони хората. 

Те искат да копаят тук, защото смятат, че ще им е изгодно – въглищата са само на 5 метра. Но ние имаме информация, че всъщност въглищният слой е доста тънък. Това означава, че те няма да направят печалбата, на която се надяват. Само ще разсипят земите и домовете ни.“

Василка Стефанова, която преподава биология

Василка Стефанова е учителка по биология в Алдомировци. Семейството ѝ има къща в Радуловци.

„Против съм отварянето на мината, защото това би нарушило екоравновесието в района. Ще се засегнат местообитанията на всички живи организми на този терен. Със сигурност ще се отрази неблагоприятно и на хората, при това не само в района на Радуловци, но и в целия сливнишки регион. 

Ние тук сме туристическа дестинация и една мина ще бъде пагубна.

Не вярваме, че за хората в района ще се отворят нови работни места. Това е механизиран процес и е свързан с много тежка техника. Това ще разруши пътищата ни. Когато камионите минават, ще има вибрации. Това ще засегне домовете ни.

Тревожим се, че ще се правят и взривове. А районът е карстов и може да се наруши отокът на подпочвените води.

Ние знаем какви бяха последиците от други мини наблизо – Бели брег и Станянци. Хората бяха изселени. Там вече не може да се живее.“

Даяна Кръстанова, която избира Алдомировци за децата си

Даяна Кръстанова е майка на две деца. Семейството ѝ избрало Алдомировци пред София заради чистия въздух.

„Аз съм против тук да има мина, защото ще минават камиони. Въглищата ще застрашат живота и здравето на децата ми. 

Тук има много деца, много нови майки. Много софиянци се преместиха тук, за да живеят на чист въздух. 

А тази мина ще направи точно обратното – ще замърси въздуха.“

Искрен Йорданов, последният овчар в Радуловци

Искрен Йорданов е последният овчар в Радуловци. Дъщерите му пасели овцете до 17-годишни. Сега живеят в Сливница. А заради мината може да остане и без стадата си. Тя ще погълне ливадите и ще остави овцете без паша.

„То без друго нямаме вода, сега съвсем ще спре като почнат да копаят за въглища. 

Хората имат ниви, ливади. С тях си изкарват прехраната.

Въздухът ни сега е толкова чист. Какво ще стане с мината?!

И пътят, и всичко ще иде на кино. 

Не ни трябва мина тука!“

Богомил Стойков, пчелар от Братушково

Богомил Стойков е пчелар от Братушково. Със съпругата му Милка живяли в София, но се се върнали на село, за да им е тихо и спокойно.

„Тук съм роден. Родителите ми и те тук са родени. 

Мината ще унищожи земята и препитанието на хората. Ние се издържаме с рентата от обработването на земите ни. Сега може да се изсели селото ни. 

Цялото софийско поле е на лигнитни въглища. Но нали ги забраняват вече, спират използването им. Какъв е смисълът да правят нова мина?! 

Ще дойдат, ще разкопаят и ще си тръгнат… Но не се отказват! Как ще се откажат от пари?! Те са толкова натрупали пари, че са по-богати от държавата.“

Огнян Петров, жител на Радуловци от 30 години

Огнян Петров живее в Радуловци вече 30 години със съпругата си и кучето рицар Артур.

„Последното нещо, което бих пожелал, е тук да има мина. Това ще бъде трагедия за макар и малкото живеещи. Да не говорим, че ще засегне и околните села.

Изобщо не знам в кой век живеем?! Мисля, че тези мини никъде вече ги няма, освен в България. И аз разбирам да е някакво сериозно полезно изкопаемо, а то – псевдовъглища!

Не знам имате ли представа какво е лигнитът? То нито грее, нито топли. Само прахоляк.

Трагична работа! Страхотна простотия би било да се открие тази мина!“

Дългата битка срещу мината

Животът в алдомировско се бори с въглищата вече четири години. Общината е избрала развитие в съвсем друга посока – районът да бъде място за екотуризъм. Живописните гледки и чистият въздух са идеална възможност за това. Ако не дойде мината. 

На територията на община Сливница е разположено и Алдомировското блато. То е обявено за защитена местност с цел опазването на естествените местообитания на редица редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации, сред които и блатното кокиче, включено в Червената книга на България.

Да действаме сега!

Имаме рядката възможност да вземам страната на живота срещу въглищата. Можем да спасим хората и природата в района, преди да им посегнат. А не да протестираме, когато вече няма какво да се направи.