Днес е последният ден от провеждащия се в Ню Йорк пети и последен кръг от преговорите за сключване на Международен договор за защита на световния океан. Това е последната възможност на държавите да се споразумеят за създаването на мрежа от водни резервати сред поне 30% от териториите на световния океан до 2030 г.
Въпреки значителния напредък, постигнат на последните срещи, правителствата не успяха да финализират преговорите главно поради липса на навременни и адекватни компромиси по ключови въпроси като финансовите вноски, достъпа и споделянето на ползите от морските блага.
Един силен договор за защита на океаните би предоставил правен механизъм, който може да създаде напълно защитени зони в открито море. Това е решаваща стъпка към постигането на целта 30×30: защита на 30% от световните океани до 2030 г.
Последните преговори на ООН относно Международния договор за защита на океаните (IGC5) се провалиха, въпреки постигнатия напредък, особено по отношение на защитените зони. Коалиция за опазване на морското биоразнообразие отвъд националните граници, която включва ЕС, Обединеното кралство и Канада, не успя да изпълни обещанието си да постигне споразумение през 2022 г.
Провалът на последния кръг от преговори застраши целта 30×30, която беше договорена на COP15 (15-та конференция на ООН за биоразнообразието) в Монреал през декември 2022 г. Този неуспех се дължи на алчността на Глобалния север – включително ЕС, Обединеното кралство, САЩ и Канада – и невъзможността им да постигнат навременни и надеждни компромиси относно финансирането и споделянето на ползите от морските ресурси. Тези държави започнаха да обсъждат компромиси едва през последните 48 часа на преговорите и предложиха твърде малко, твърде късно, за да бъде финализирано споразумението. А без него целта 30х30 би била практически невъзможна за постигане.
За да има работещ договор, членовете на коалицията трябва да се върнат на масата на преговорите с надеждни предложения. Това означава ангажимент за адекватна финансова, научна и техническа подкрепа спрямо Глобалния юг за прилагане на споразумението на практика по честен и справедлив начин, подкрепа за бързото му ратифициране, както и посредничество за постигнане на съгласие за споделяне на паричните ползи.
Някои държави като Русия, Никарагуа и Китай продължават да настояват за вземане на решения с консенсус по отношение на защитените територии, което е напълно неефективно за осигуряване на морска защита, както се вижда от Комисията за Антарктическия океан. Това не трябва да влиза в окончателния текст на договора. Позицията на Китай по отношение на морските ресурси е в противоречие с позицията на ЕС в момента и двете страни трябва да намерят компромис, за да бъде сключен договорът.
Жизненоважно е всеки лидер, който желае да получи признание като защитник на океана, да даде предложение, изолиращо правителствата, които не искат постигане на споразумение, и убеждаващо страните, които се колебаят, да постигнат съгласие.
Силен Международен договор за защита на океаните би бил такъв, който:
- Може да създава напълно или силно защитени зони в открито море, които не са ограничени във времето, с управленски мерки за постигане на целите за опазване.
- Признава способността на нова Конференция на страните да взема решения чрез гласуване, когато не може да бъде постигнат консенсус, без възможност страните да се откажат от задълженията за защитени морски зони.
- Приема дефиниция за морска защитена зона, която позволява напълно защитени територии.
- Не изключва риболова и други добивни дейности от своя обхват.
- Оправомощава Конференцията на страните да действа бързо и да приема спешни мерки за избягване на щети в очакване на бъдещото създаване на защитена зона.
- Определя като основна цел създаването на глобална мрежа от защитени територии, покриващи най-малко 30% от световните океани до 2030 г.
- Помага да направим света по-равноправен, като: гарантира, че всеки ще може да извлича ползи от океана, който принадлежи на всички нас; признава и укрепва правата на коренното население и местните общности; признава ролята на традиционните знания като съществени за защитата на морското биоразнообразие.
За да постигнем реално опазване на океаните, справедлив и равноправен достъп до морските блага и споделянето на ползите от тях, е нужен един наистина трансформиращ договор, който ще се противопостави на статуквото, благодарение на което океаните са в сегашното извънредно състояние. „Грийнпийс“ настоява за споразумение, с което страните по него да получат правомощия да създават добре управлявани морски резервати, без да се подчиняват на същите организации, довели състоянието на живота в моретата до ръба на колапса.