Първите три части от доклада* можеш да прочетеш директно на сайта.
За пълния текст с подробности за пробите, анализите и резултатите от тях изтегли целия доклад в PDF формат.
На тази страница е първата глава.

Поискай от правителството

Въведение

Първа глава

ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, на преден план е „черното езеро“ на централата, Големо село, януари 2021 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, на преден план е „черното езеро“ на централата, Големо село, януари 2021 г. © „Грийнпийс“ – България

Въглищата са най-големият фактор за антропогенното въздействие върху климата в целия свят1. Изгарянето на въглища генерира една трета от емисиите на въглероден диоксид, причинени от човешки дейности. Тъй като почти 40% от енергията в световен мащаб2 идва от този вид изкопаеми горива, постепенното излизане от зависимостта от въглищата е от ключово значение за забавянето на климатичните промени и предотвратяването на мащабна екологична катастрофа. Това е нашата възможност да ограничим повишаването на глобалната температура до 1.5℃, за да избегнем екзистенциалната опасност пред човечеството. Тя вече е сурова реалност за мнозина по света под формата на опустошителни наводнения, продължителни суши, разрушителни пожари и провалени реколти.

С между 40% (през лятото) и 60% (през зимата)** производство на енергия от въглища в енергийния си микс България е една от страните в ЕС, които силно разчитат на въглищата. Нещо повече, системата е тежко зависима от остарели и замърсяващи централи, които използват местно гориво с високи концентрации на сяра и значително съдържание на прах, отделяни под формата на серен диоксид (SO2) и фини прахови частици (ФПЧ) в процеса на изгаряне. Успоредно със засилването на климатичната криза, въглищните електроцентрали са значителен източник на замърсяване на водите и въздуха както по места, така и в цели региони.

Ето защо „Грийнпийс“ – България предприе проучване на въздействието на въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол“ върху водите и въздуха в района на Големо село в Западна България. С мощност от 1716 MWth (630 MWe) съоръжението представлява 14% от общите инсталирани мощности за производство на електроенергия от въглища4 и осигурява около 9% от брутното производство на енергия от ТЕЦ5 и 4% от общото брутно производство на енергия6 в България. Построена през 1975 г., централата е символ на една залязваща индустрия, вкопчена във властовите структури на нереформирана енергийна система, която използва технологии от миналия век, превърнали разрушителните нива на замърсяване в нещо нормално.

ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, на преден план са гробищата на Големо село, март 2019 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, на преден план са гробищата на Големо село, март 2019 г. © „Грийнпийс“ – България

ТЕЦ „Бобов дол“ е приватизирана през 2008 г. – стъпка от процеса на изграждането на „империята Ковачки“, свързвана с известния енергиен бизнесмен7, който се представя само като консултант. През последните няколко години добавянето на алтернативни горива, като отпадъци и биомаса, се превърна в модел за застаряващите въглищни централи от групата около Ковачки в опит да се облекчи икономическата тежест от нарастващите цени на въглеродните емисии и сриващата се рентабилност на въглищата. ТЕЦ „Бобов дол“ не прави изключение: през 2019 г. е използвала повече от 2.4 млн. тона твърдо гориво, съставено от 1.65 млн. тона въглища, 748 000 тона биомаса, квалифицирана и като отпадъци в зависимост от съдържанието, и 31 000 тона отпадъци, определени като неопасни8. На 9 април 2019 г. централата получи ново комплексно разрешително, с което официално се въвежда използването на тези алтернативни горива9. Преди това Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разрешава съвместната употреба на неопасни отпадъци по неофициална и нерегламентирана процедура10 за експериментално изгаряне, считано от 12 ноември 2018 г. за период от шест месеца. През януари 2019 г. депото за съхранение на отпадъци от изгаряне на въглища „Каменик“ получи ново комплексно разрешително, с което списъкът на видовете отпадъци, разрешени за депониране, се разширява с пепел, получена от съвместното изгаряне на въглища с отпадъци и биомаса11.

В производството на електроенергия от въглища се използват огромни количества вода – ценен ресурс, който става все по-оскъден в резултат на климатичната криза. Прогнозите за постоянно намаляване на водните източници и нарастваща конкуренция за наличните ресурси бързо се превръщат в реалност. В същото време от всичката вода, използвана в България, най-голямата част обезпечава само нуждите от охлаждане в енергетиката12 – количеството възлиза на 75% от общото потребление на вода през 2018 г. Освен това по отношение на употребата на вода въглищата са най-неефективният енергиен източник, като някои български въглищни централи се нареждат сред най-лошите по този показател13. В допълнение, въглищата се отразяват сериозно на качеството на водата във всеки етап от жизнения си цикъл: от добива, през изгарянето, до съхранението на отпадъчната пепел, която обикновено се депонира в големи съоръжения, свързани с дългосрочни негативни въздействия върху околната среда заради неадекватни планове за рекултивация и слаб институционален контрол.

Ето защо потенциалните потоци на замърсяване на водата бяха проучени и анализирани, за да се определи както моментният състав, така и вариациите във времето на отпадъците във водите, зауствани в река Разметаница и генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“ – от мястото за съхранение на пепел на площадката на централата, известно като черно езеро, както и от по-голямото депо за дългосрочно съхранение на отпадъци „Каменик“.

ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии по време на разпалване на инсталацията, въздушна снимка на комплекса, Големо село, януари 2021 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии по време на разпалване на инсталацията, въздушна снимка на комплекса, Големо село, януари 2021 г. © „Грийнпийс“ – България

Още по-добре известно е, че въглищните електроцентрали са доказан източник на замърсяване на въздуха – невидима заплаха, която засяга буквално всяка част от човешкото тяло14, както сочат все повече научни доказателства. Дишането на замърсен въздух причинява дискомфорт, задух, кашлица, дразнене на очите, а продължителното излагане може да доведе до сериозни заболявания, като астма, рак на белите дробове, сърдечни заболявания, както и болести на нервната и репродуктивната система. Измерванията на концентрацията на замърсяване на въздуха в районите около електроцентрали обикновено показват по-високи нива на SO2 и твърди частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5, отколкото в по-отдалечените от тях райони.

По тази причина докладът включва проучване, което описва резултатите от тримесечно наблюдение на замърсяването на въздуха, проведено в Големо село. Мониторинг на замърсители като азотен диоксид (NO2) и ФПЧ10 е извършен от 21 февруари до 22 май 2019 г. Анализът включва също и резултатите от предишно дългосрочно измерване на NO2 и SO2, проведено от „Грийнпийс“ – България, както и официален мониторинг, осъществен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Резултатите от проучването потвърждават чести изпускания на отпадни води в околната среда от различни места около ТЕЦ „Бобов дол“. Производственият цикъл, който завършва със съхранение на тонове пепел на открито, изискващо последователно управление в продължение на десетилетия след прекратяването на производството на електроенергия, оставя в наследство замърсяване и увредена природа за поколения след края на въглищната ера.

„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“, въздушна снимка, ноември 2018 г.
„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“, въздушна снимка, ноември 2018 г. © „Грийнпийс“ – България

Също така работата на електроцентралата създава рискове за здравето на общностите, които живеят в близост, чрез постоянно повишените фонови нива на някои замърсители и скоковете в концентрацията на други в определени части на деня. Освен това действащите в момента регулации и наличният капацитет на институциите са недостатъчни за контрол и предотвратяване на случаите на превишаване на нормите за чистота на въздуха. Това превръща хората и околната среда в заложници на вредното въздействие на въглищната индустрия.

Преките вредни въздействия върху хората и околната среда, мръсното наследство за местните територии и глобалните последици от климатичната криза са спешен призив за устойчива трансформация, за да защитим нашите водни ресурси и да укрепим способностите си за адаптация. Крайна дата за излизане от зависимостта от въглищата би осигурила рамка за добре подготвен план за преход към децентрализирана енергийна система, базирана на възобновяема енергия. Това е решаваща първа стъпка в отговор на климатичната криза и бързата загуба на биологично разнообразие – глобални кризи с различни последици на местно ниво. Докато светът се намира на кръстопът, има възможност за изграждане на икономики и общности, които се развиват, като същевременно зачитат околната среда. Планираният преход би осигурил диверсификация на местните икономики към дейности, устойчиви на бъдещи промени. И не на последно място, справедливият преход би предоставил на работниците нови възможности за работа, които не изискват компромис със собственото им здраве. Тъй като засегнатите региони ще трябва да се справят с мръсното наследство на въглищата в продължение на поколения, преходът, макар и отдавна закъснял, е необходим повече от всякога.


Бележки:

*Научният доклад „Мръсното завещание на въглищата“ представя какво се случва с водите и въздуха в резултат от замърсяването от използването на въглища за производство на енергия в ТЕЦ „Бобов дол“. Проучването на „Грийнпийс“ – България се основава на анализ на специално вземани проби от водите и седиментите в района на централата, както и на данни от тримесечно измерване на замърсяването на въздуха.
Изводите са категорични, че дейността на централата оказва сериозно влияние върху качеството на водите в региона и на въздуха и че нарушенията трябва да бъдат разследвани и санкционирани, а процедурата за издаване на разрешителни – преосмислена.


** През последните години в България се наблюдава тенденция на спад в производството на електроенергия от въглища заради намаляващата конкурентоспособност на централите.3



Източници:

  1. Global Carbon Project. (2019). Supplemental data of Global Carbon Budget 2019 (Version 1.0) [Data set]. Global Carbon Project. https://doi.org/10.18160/gcp-2019
  2. BP. (2020). bp Statistical Review of World Energy 2020, p. 60 https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2020-full-report.pdf
  3. Станчев, И. (2021). България е произвела с 22% по-малко ток от въглища през 2020 г. [online]. Capital.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/01/28/4168116_bulgariia_e_proizvela_s_22_po-malko_tok_ot_vuglishta/
  4. Електроенергиен системен оператор. (2020). Статистическа книжка 2019.  [online]. www.eso.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: http://www.eso.bg/?did=379
  5. Комисия за енергийно и водно регулиране. (2018). Решение № БП-3. [online]. www.dker.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2018/res-bp3-2018.pdf
  6. Електроенергиен системен оператор. (2020). Статистическа книжка 2019. [online]. www.eso.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: http://www.eso.bg/?did=379 
  7. „Грийнпийс“ – България. (2018). „Финансовите мини“. „Грийнпийс“ – България. [online]. Greenpeace.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.greenpeace.org/bulgaria/publikatsiya/1689/finansovite-mini/ 
  8. ТЕЦ „Бобов дол“. (2020). Годишен доклад за 2019 г. Изпълнителна агенция по околна среда. [online]. Eea.government.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: http://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/GD_doc_19/GDOS_2019_TEC_Bobovdol.doc
  9. Изпълнителна агенция по околна среда. (2019). Решение № 45-Н4-И0-А0/2019. [online]. Moew.government.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: http://registers.moew.government.bg/kr/File/GetResolutionFile?docKey=6ea744c8-d8fb-4d25-aaf0-3f37498713c6
  10. „Грийнпийс“ – България. (13 октомври 2020 г.). Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци. [online]. Greenpeace.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес:  https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/
  11. Изпълнителна агенция по околна среда. (2019). Решение №. 299-H1-И0-A0/2019. [online]. Moew.government.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: http://registers.moew.government.bg/kr/File/GetResolutionFile?docKey=46f8d013-5588-4c55-943c-c7dda0ed7386
  12. Национален статистически институт. (n.d.). Използвана вода по икономически дейности – общо за страната, по статистически райони и райони за басейново управление на водите. [online]. Национален статистически институт. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.nsi.bg/en/content/5142/water-used-economic-activity-total-country-statistical-region-and-river-basin-district
  13. Секулова, Ф. (2014). Вода за живот или вода за въглища. „Грийнпийс“ – България. [online]. Greenpeace.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.greenpeace.org/bulgaria/publikatsiya/590/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b0/
  14. Carrington, Damian. Revealed: air pollution may be damaging ‘every organ in the body’. The Guardian, 2019, https://www.theguardian.com/environment/ng-interactive/2019/may/17/air-pollution-may-be-damaging-every-organ-and-cell-in-the-body-finds-global-review?fbclid=IwAR2mjRwQ7baM3QqzW56FwNa5X6C1wr4JKnrjJqRTvSF499nNFhnyaovzqV4