Около 5 млн. лева от пенсионните осигуровки на над 100 000 българи всеки месец захранват компании от Въглищната империя на „Ковачки“. Това показва „Топлинният удар на „Ковачки“ – анализ на Пенсионноосигурителното дружество „Топлина“, изготвен за „Грийнпийс“ – България.
Тайният холдинг, изобличен в разследването на Антикорупционния фонд, хвърля огромна сянка не само върху енергетиката, икономиката и живота на българите, но и върху финансовата сигурност на десетки хиляди бъдещи пенсионери. С категоричния напредък на енергийния преход инвестициите в изкопаеми горива като въглищата стават все по-нестабилни и се сблъскват с риска да се превърнат в блокирани активи – такива, които губят своята пазарна стойност. Дългосрочната финансова сигурност на настоящите и бъдещите пенсионери няма как да е свързана с разпадащи се замърсяващи предприятия и със сектор, обречен да залезе в рамките на настоящото десетилетие.
„На фона на все по-дълги и интензивни горещи вълни, опустошителни пожари и суши, инвестирането във въглища – най-големият ускорител на климатичната криза – е стимул за още бедствия и щети върху природата и здравето на хората. Инвестирането в компании от въглищната империя на „Ковачки“ през пенсионното дружество „Топлина“ пък е двоен „топлинен удар“: заплаха за качеството на живот въобще, но и риск за изработените с честен труд пенсионни осигуровки на работниците. Пенсионните фондове следва да се грижат за бъдещето на своите вложители, не да го залагат на карта“, коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
От една страна, „Топлина“ е сред малкото дружества, които енергийният бизнесмен Христо Ковачки притежава открито – чрез фирмата си „Ел Ем Импекс“. Други компании, свързвани с него, притежават по близо 10% от „Топлина“ – топлофикациите във Враца и Бургас, както и „Атоменергоремонт“, а ТЕЦ „Брикел“ има 4%.
От друга страна, „Топлина“ инвестира средствата от пенсионни осигуровки в акции и облигации на дружества, свързвани с Въглищната империя на „Ковачки“. Към края на 2024 г. директните такива вложения достигат 75 млн. лв., а индиректните – до 150 – 200 млн. лв.
Общият размер на портфейла на пенсионното дружество е 450 млн. лв. Делът на свързаните инвестиции в активите се запазва относително константен – 30 – 35%, но като стойност те нарастват с над 15% годишно благодарение на новите постъпления от осигуровки на клиентите.
Проблемът с инвестициите в свързани лица
За начало, азбучна истина при портфейлния мениджмънт е, че всяка концентрация носи риск. Влагането на значителен дял от активите в една икономическа група е точно това – евентуални финансови затруднения в нейните рамки може да предизвикат съществени загуби. Затова и законът предвижда ограничения за такива инвестиции. В случая обаче те са заобиколени чрез множеството кухи офшорни компании – формални собственици на българските дружества.
Проблемът с инвестициите в замърсители
За зомби-централите, свързвани с Ковачки, инвестициите на „Топлина“ са форма на финансиране, което е възможно никоя финансова институция да не желае да осигури или поне не при приемливи условия. Поне няколко от тези централи работят на хронична загуба. За четиригодишния период 2020 – 2023 г. ТЕЦ „Марица 3“ реализира над 100 млн. лв. загуби, „Топлофикация – Плевен“ – над 75 млн. лв., а „Топлофикация Русе“ – над 60 млн. лв. Благодарение на средствата на осигурените, много иначе финансово неустойчиви въглищни топлоцентрали и топлофикации продължават да функционират на ръба на оцеляването и на екологичното законодателство.
Към края на миналата година близо 16 млн. лв. от портфейла на „Топлина“ са вложени в акции и облигации на ТЕЦ „Бобов дол“, също „консултирана“ от Христо Ковачки. Централата системно обгазява със серен диоксид, а институциите години наред забулват данните за замърсяването в тайна и не успяват да го предотвратят. При последния такъв случай от централата дори си позволиха да излъжат, че никога не е замърсявала.
Проблемът за служителите на Въглищната империя
Има данни, че значителен брой от служителите в компаниите от Въглищната империя на „Ковачки“ се осигуряват в пенсионното дружество „Топлина“. Те са двойно изложени на рискове – първо, за работните си места със свиващите се перспективи пред кафявата енергетика, и второ, заради това, че инвестициите в личните пенсионни партиди са заплашени от изчезване.
При професионалните пенсионни фондове пазарният дял на „Топлина“ е над 6%, а осигурените – над 20 000 души. Трябва да се има предвид, че голяма част от работещите първа и втора категория труд, за които се правят вноски в този тип фондове, са миньори.
Проблемът с регулатора
Регулаторът – Комисията за финансов надзор, през годините е просто един беззъб наблюдател на тенденциите. Санкциите, предвидени в Кодекса за социално осигуряване за този тип нарушения, варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева. При интереси за десетки и дори стотици милиони, те едва ли биха имали възпиращ ефект.
| Ти знаеш ли къде отиват пенсионните ти осигуровки? Провери сега на страницата на Националната агенция за приходите: Моят фонд е. |
Свали оттук данните за ПОД „Топлина“ от анализа „Топлинният удар на „Ковачки“.
Свали оттук графиките за ПОД „Топлина“ от анализа „Топлинният удар на „Ковачки“.
Развитие след официалното публикуване на доклада:
На 22 юли 2025 г. КФН изпрати отговори на въпросите на „Грийнпийс“ – България във връзка с анализа „Топлинният удар на „Ковачки“. Публикуваме документа в цялост:
