Чернобил все още гори

Автор: Рашид Алимов
Превод: Лора Фучеджиева

Посрещаме 34-та годишнина от Чернобилската авария в Украйна със седмици на пожари в зоната около авариралата АЕЦ. От началото на април горските пожари засегнаха 57 000 хектара или почти една четвърт от територията на забранената зона. Най-голямото огнище достигна опасна близост до саркофага, покриващ авариралото съоръжение. Това са най-големите пожари в историята на зоната. По този повод публикуваме блог от Рашид Алимов, който е координатор на антиядрената кампания на „Грийнпийс“ – Русия и заедно с екипа си следи развитието на пожарите от самото им начало.

В ранната утрин на 26 април 1986 г. избухва 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ в Украйна. 34 години по-късно радиоактивността от експлозията все още е там. Дълготрайните радиоактивни изотопи, освободени от аварията, означават, че бедствието продължава десетилетия наред.

Горските пожари започват на 3 април, поради необичайно топлото, сухо и ветровито време. До момента това са най-големите пожари, регистрирани някога в Чернобилската забранена зона. Там се намира един от най-големите резервати за дива природа в Европа и ще минат години, преди той да се възстанови.

Заедно с горския екип на „Грийнпийс“ – Русия и Глобалният център за картографиране на „Грийнпийс“ следя тези пожари още от началото им. Сателитни снимки показват, че досега приблизително 57 000 хектара от забранената зона са изгорели. Това са 22% от нейната обща площ. 

Докато пиша това, три седмици след началото на пожарите, поне три от най-големите огнища продължават да горят. Едно от тях се намира близо до мястото на старата атомна електроцентрала, само на 4 километра от саркофага, който я покрива. В този момент стотици зле оборудвани пожарникари и горски работници се опитват да овладеят пожарите в Северна Украйна.

Вятърът е пренесъл част от дима над по-гъсто населени райони. На 16 април димът предизвикаха смог в Киев, на 250 километра от пожарите и въпреки че не надвишаваха нормите, измерените нива на радиоактивност бяха по-високи от обикновено. Димът и пепелта са преминали и през границите: Норвежката служба за радиация и ядрена безопасност регистрира слабо увеличение на концентрациите на цезий-137 във въздуха в Норвегия.

Повишената активност на цезий-137 и други радиоактивни изотопи във въздуха може да доведе до покачване на броя заболели от онкологични заболявания. Който може да усети огъня, значи може да вдиша и тези радиоактивни вещества.

Така че да, потенциално опасните радиоактивни изотопи пътуват с огнената мъгла. Това се дължи на факта, че от 1986 г. насам горите са натрупали радиация, концентрирана предимно в дървесния и горния почвен слой. Ето защо в замърсените райони жителите от близките села са лишени от правото си да използват гората през следващите 300 години. 34 години по-късно, забранената зона около атомната електроцентрала в Чернобил все още  е силно замърсена с цезий-137, стронций-90, америций-241, плутоний-238 и плутоний-239. Частиците на плутония са най-токсични: изчислено е, че те са около 250 пъти по-вредни от цезий-137.

Огънят освобождава тези частици във въздуха, а вятърът може да ги пренесе на големи разстояния, и така евентуално радиоактивното замърсяване да се разпространи в широки граници. Понастоящем няма данни колко ядрен материал е отделен в атмосферата заради тези пожари, така че не знаем докъде са стигнали. Възможно е по-голямата част от радиоактивните изотопи да попаднат в забранената зона и около нея, тъй като те са тежки частици.

От предходни (по-малки) пожари, които са се случили в района през 2015 г., учените откриха 10,9 TBq цезий-137, 1,5 TBq стронций-90, 7,8 GBq плутоний-238, 6,3 GBq плутоний-239, 9,4 GBq на плутоний-239 и 29,7 GBq америций-241. Ясно е, че тази година числата ще са по-високи.

Близо до пожарите, пожарникарите и местните хора са изложени на риск както от вдишване на дим, така и от радиация. В градове като Киев хората са изложени на здравен риск, заради въздействието на дима в краткосрочен план, а в дългосрочен – рискуват вътрешно облъчване чрез замърсени плодове, гъби и мляко, закупени на местните пазари. Никой не е имунизиран/защитен от радиоактивните продукти, които влизат в дома му.

Последиците от Чернобилската авария са все още тук. Хората са все още в опасност; изложени и борещи се на първа линия. Горските пожари са голям проблем за Украйна, Беларус и Русия, където 5 милиона души все още живеят в замърсени райони според официални данни. Тези пожари се случват почти всяка година.

Няколко пъти противопожарният отряд на „Грийнпийс“ – Русия помога за гасене на пожари в замърсени територии. Тази година нашите пожарникари не успяха да отидат на място, за да помогнат, поради пандемията от коронавирус.

Министерството на извънредните ситуации, вече заето със здравната криза, е натоварено и с горските пожари. Това показва, че други критични ситуации могат да бъдат изострени от инциденти, свързани с ядрената обстановка над която имаме малък или никакъв контрол.

Рисковете, свързани с ядрената дейност, се засилват от липсата на прозрачност: в началото на пожарите първите официални изчисления свиват зоните на пожар с около 600 пъти. Запазването ѝ в тайна беше една от причините за тежестта на Чернобилската катастрофа през 1986 г.: по-късно беше потвърдено в съда, че дори директорът на АЕЦ Чернобил не е бил запознат с бедствието в атомната електроцентрала в Ленинград през 1975 г., което би довело до улики за случилото се в реактор 4.

Чернобил ще продължи да представлява заплаха за много бъдещи поколения.