Още откакто новият състав на Народното събрание се закле пред обществото, започна обсъждането на Плана за възстановяване и устойчивост, подготвен от правителството в оставка. Неговата трета версия беше публикувана във втория работен ден на новите депутати. Той има за цел да представи и защити проекти, които да подпомогнат по-бързото справяне с последиците от пандемията от Ковид. Изискванията към него са високи, защото се очаква трансформация във всички уязвими сектори, за да намалим отрицателното въздействие върху природата и да не предизвикваме нови подобни кризи.
Определеният за България бюджет за безвъзмездно финансиране е в размер на 6,3 млрд. евро или над 12,3 млрд. лева. По този механизъм е допустимо и допълнително теглене на заем с горна граница, определена от специфичните икономически показатели на всяка страна – членка на Европейския съюз. В представянето на този безпрецедентен план за подкрепа е записано, че Европа след Ковид ще бъде по-екологична, по-устойчива и по-добре пригодена към днешните и бъдещите предизвикателства. Дали и българските власти си представят нещата така?
Екипът на „Грийнпийс“ – България работи по темата за реалните възможности за справяне с последиците от Ковид от миналата пролет. През месец май 2020 г. пред ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” активисти на организацията настояха за зелено и справедливо възстановяване от кризата. Призивът им „Завръщане в бъдещето“ остана пред емблематичната сграда в продължение на 4 часа и беше видян от стотици пешеходци, шофьори и зрители в социалните мрежи.
„Грийнпийс“ – България представи и доклад с предложения за зелено възстановяване, озаглавен по същия начин, който е своеобразен наръчник за писане на стратегически документи за бъдещето на страната. Една година по-късно той звучи все така актуално. Препоръките в него не са били взети предвид при съставянето на българския План за възстановяване и устойчивост. И трите негови версии бяха написани на тъмно и без широко обществено обсъждане за стъпките в прехода, който страната ни ще направи в енергетиката, икономиката, образованието и други ключови сфери.
На 21 април 2021 г. отново беше отправен призивът „Завръщане в бъдещето“, този път в района на сградата на парламента. Народните избраници от цялата страна бяха посрещнати от това послание, а представител на всяка една от парламентарните групи ще получи копие от доклада в служебната си пощенска кутия. Дори Планът за възстановяване да бъде изпратен до Европейската комисия в третия си незадоволителен вариант, има вероятност той да бъде върнат за ревизия, по която ще работи следващото правителство в тясно сътрудничество с експерти от различните парламентарни групи. Надяваме се в този процес да бъде включено и гражданското общество.
По време на предизборната кампания, но и след нея повечето народни представители продължават да говорят само за икономическата, социалната и здравната криза и в най-добрия случай споделят своите идеи за справянето с тях. За съжаление, огромното мнозинство новоизбрани депутати не различават и анализират климатичната криза и тази, свързана с унищожаването на биоразнообразието. Планът за възстановяване би трябвало да е посветен и на тях.
Според намеренията, заложени от ЕС, 30% от финансирането ще е в посока справянето с климатичните промени. Подчертана е и необходимостта от защита на биологичното разнообразие. Очакваме да видим новите, подобрени дейности, които отчитат тези принципи. Немислимо е финансиране да получават проекти, които ще държат страната ни е плен на изкопаемите горива, под претекст, че след неопределено време изкопаемият газ ще бъде заменен с водород. А същевременно истинските решения за енергийна независимост на българските граждани и иновации в сферата на възобновяемите енергийни източници да получават малко зрънце от предвидения значителен бюджет.
Повече за недостатъците на енергийните проекти в Плана за възстановяване и устойчивост на България четете в статията „Българският допотопен енергиен план“.
Видео от акцията пред Народното събрание на 21 април 2021 г.
Направи нещо!