Добивът на нефт и газ в открити води е индустрия с присъщи технологични предизвикателства и високи рискове за безопасността. Характерните за нея инциденти водят със себе си опасност от замърсяване и непоправими щети. Много от тези щети са невидими за окото, но остават в природата с години.
Неслучайно концесиите за търсене и проучване са за нефт и газ, а не само за газ. Причината е, че в порестите скали, където се намират, може да има и от двете изкопаеми горива. В резервоара те се разделят според плътността си: газът е отгоре като най-лек, нефтът – отдолу заради по-плътната си консистенция.
Ето защо евентуални разливи на нефт са възможни дори при добив основно на газ. Те могат да засегнат морските екосистеми, човешкото здраве и дори поминъка на местните хора. Затова е важно при планирането на нови проекти за офшорен добив да бъдат взети мерки срещу такива произшествия, а механизмите за реакция да са бързи и ефективни. Дори и без аварии, рутинните процедури при добив водят до изтичания и замърсяване със сериозно въздействие върху околната среда.
История на катастрофални инциденти
Историята на индустрията за офшорен добив на нефт и газ е белязана от катастрофи за околната среда и живота на хората. Някои от най-ярките примери са от Северно море от 1980 г., когато платформата Alexander Kielland се пробръща, и от 1988 г., когато Ocean Odyssey и Piper Alpha се запалват при отделни инциденти. 167 души загиват при бедствието на Piper Alpha.
През 2010 г. пък светът става свидетел на една от най-големите екологични кризи, когато Deepwater Horizon в Мексиканския залив причинява чудовищно замърсяванe, наред със смъртта на единайсет души. Видимите щети са широко известни – животни, задушаващи се в нефтени продукти, петна и топчета от нефт по плажовете, изхвърлени на брега риби и висока смъртност на всички видове морски организми.
Това не са просто случайни инциденти, а системна част от индустрията за изкопаеми горива, която се фокусира повече върху печалбите, отколкото върху поддръжката на инфраструктурата си.
Невидимо увреждане за околната среда
Най-дълготрайните екологични и здравни щети обаче често остават скрити под дълбините. Нефтените продукти се утаяват на дъното в морето (т. нар. седименти), където остават с години. Така те не само тровят морската вода, но и вредят на дънните организми, които са в основата на хранителната верига.
При разливи на нефт не можем да говорим за почистване – пълното възстановяване до състоянието преди замърсяването е невъзможно. Става дума за премахване на нефтените петна – при този процес се използват химикали, които разграждат нефтените продукти. Те обаче също са токсични – увреждат качеството на водата и увеличават екотоксичността ѝ. Много често при разливи на нефтени продукти в засегнатите зони могат да изчезнат цели популации от определен вид, които да нарушат и без това крехкия баланс в екосистемата.
Щети за местните хора
Петролните разливи могат да доведат до пагубни щети и за местните жители. Риболовът, туризмът и всяка дейност, свързана с морето, на практика спира. Процесът по премахване е дълъг и сложен – изисква се тежък физически труд от много хора. Обикновено количеството замърсен материал (например почва, пясък, вода), който следва да се премахне, е десет пъти по-голямо от количеството на изхвърления нефт. В допълнение, много малко държави разполагат с подходящи съоръжения за обработка и съхранение на генерираните токсични отпадъци. Местни жители често се включват в усилията по премахване на замърсяването, без да са предупредени навреме за високата токсичност на отпадъците от нефтени продукти. Това ги излага на сериозни здравни рискове.
Ето как крайбрежните общности понасят щетите, докато печалбите остават в големите компании.
Какво се случва в България
Българското правителство приема с готовност нови проекти за добив на нефт и газ в Черно море. Решения за разширение на офшорните проучвания и добив увеличават потенциалната възможност за сериозни аварии, ако не бъдат придружени от надеждни механизми за предотвратяване и реакция.
В Черно море вече имаше сериозен инцидент с два руски танкера, които се сблъскаха в Керченския пролив през декември 2024 г. Това доведе до огромно замърсяване с нефтени продукти. Наред с това OMV оперира опасни и корозирали платформи в румънски води.
Инцидентът от 2018 г. с подводната инсталация на платформата „Галата“, която оперира на 12 мили от морския бряг, повдига много въпроси за институционалния контрол и координацията между различни контролни органи в България. Освен че проверка е направена 6 месеца след възникването на аварията, и то след журналистически въпроси, институциите се оправдават, че не са били информирани. Ако контролът все още е на такова ниво, кой ще гарантира безопасността на новите проекти за добив на нефт и газ в Черно море?
„Грийнпийс“ – България вече разкри, че дори само за година в българската акватория има повече от 170 нефтени петна, причинени най-вече транспортиране на нефтени продукти, а в Румъния някои от тези петна се свързват с вече съществуващите газови платформи.
Големи инциденти и замърсявания могат да се породят както от платформите за нефт и газ, така и от тръбопроводите, които пренасят горивото до сушата, а дори и от корабите, които ги строят и оперират.
Черно море се нуждае от защита, а не от свръхексплоатация и грандомански индустриални проекти.
