Добивът на нефт и газ в открити води е индустрия с редица технологични предизвикателства и високи рискове за безопасността. Инцидентите, които са характерни за нея, носят със себе си опасност от разливи и непоправими щети за околната среда и местните общности. Дори и без извънредни ситуации, рутинната работа на една офшорна платформа за добив на изкопаеми горива води до отделяне на вредни емисии и замърсяване на въздуха.
Емисии се отделят, когато платформата изгаря гориво, за да генерира енергия за собствени нужди. Също – при изтичането, нарочното изпускане или изгарянето на част от добиваните нефт и газ. Може да има емисии и от преработката и съхранението на тези горива, както и от транспортирането на хора и продукти от и до платформата.
Накрая идва онова, което наричаме неорганизирани емисии – течове от различни места в платформата и свързани с нея конструкции – тръбопроводи, клапани, свързващи елементи и други части от оборудването.
Видове вредни емисии и замърсяване на въздуха
При дейността на платформите се отделят вредни вещества, които се разделят в две основни категории – парникови газове и опасни замърсители на въздуха. Първите сa въглероден диоксид и метан – основна съставка на изкопаемия газ. Замърсителите на въздуха включват горивни газове, летливи органични съединения, много от които са известни като токсични, включително някои, причиняващи рак, и твърди частици.
Платформите за добив на изкопаеми горива имат високи стълбове, подобни на стрели, от които излизат пламъци. Това са т.нар. факелни комини, а пламъците са резултат от контролираното изгаряне на част от добиваните горива – предпазна мярка за освобождаване на налягането от подземните кладенци. Част от дима при това изгаряне на факел е черен въглерод – замърсител, който има затоплящо въздействие върху атмосферата, а и е компонент на фините прахови частици, което го прави особено опасен за човешкото здраве. Други замърсители, изпускани от платформите, са азотни и серни оксиди, които също се свързват с редица рискове за здравето.
Уви, не се свършва само с това, което се изпуска от платформата. Тази сложна смес от химикали взаимодейства, при което протичат химични реакции и се образуват замърсители от друг клас, наречени вторични замърсители.
Един от тях е озонът. Той не се изпуска от самите платформи, а се генерира впоследствие от отделените химикали. Озонът в стратосферата е важен и полезен, защото ни помага да се предпазим от вредна радиация. Озонът близо до земната повърхност обаче е опасен за живите организми и екосистемите, може да бъде вреден и за човешкото здраве.
Друг вторичен замърсител на въздуха от платформите са твърдите частици, които се смесват с черния въглерод и други директно отделяни частици. Има огромно количество доказателства, че излагането на фини прахови частици е свързано със смъртност и серия други сериозни последици за здравето.
Ако трябва да обобщим, замърсяването на въздуха е резултат от всеки процес в работата на платформата:
- при генерирането на енергия се отделят въглероден диоксид, летливи органични съединения, азотни оксиди, серни оксиди, твърди частици и въглероден оксид;
- при контролираното изгаряне на факел може да се отдели цялата гама от тези замърсители;
- при умишленото изпускане на газ се отделят въглероден диоксид и метан, както и канцерогенни летливи органични съединения;
- неорганизираните емисии и течовете могат да причинят изпускане на произвеждания газ – затоплящия атмосферата метан, но и на други вредни въглеводороди;
- транспортът – хеликоптерите и корабите, които обслужват платформата, също водят до тези видове емисии.
Всичко това ни кара да се питаме – какви мерки се предвиждат за наблюдение и намаляване на вредните замърсители от планираните проекти за добив на газ в нашето Черно море? Често индустрията ни уверява, че използва „най-добрите налични техники“. Но е важно да се запитаме: „Най-добри за кого – за околната среда или за печалбата на корпорациите?“.
Къде би отишло замърсяването на въздуха в Черно море
След като тези замърсители на въздуха се отделят от платформа в Черно море, те ще отидат някъде в околната среда. Да вземем за пример Персийския залив, където има голяма индустрия на изкопаемите горива. През 2023 г. журналисти от Би Би Си проучват с помощта на учени замърсяването в региона от производството на изкопаеми горива. Резултатите им показват, че офшорните находища допринасят за замърсяването на въздуха на стотици километри разстояние.
Към момента не разполагаме с такъв анализ за Черно море. Учените на „Грийнпийс“, базирани в университета в Екситър, Великобритания, обаче анализираха моделите на вятъра около българското крайбрежие на Черно море.
Малките графики показват колко често вятърът духа към крайбрежните градове от всяка посока. Данните показват, че ветровете духат от районите на Черно море, където може да се построят платформи, към градовете на брега, където живеят стотици хиляди граждани.
Платформата е само началото на замърсяването
Вредните емисии от самата платформа са само частица от замърсяването, което ще получим. На всеки етап от живота на газа и нефта има възможност за парникови емисии и замърсяване на въздуха. Това включва транспортирането на изкопаемите горива, компресирането им, съхранението им, използването им в електроцентрали и всички други крайни приложения, както в търговска или промишлена среда, така и в домовете ни.
Взети ли са предвид всички тези опасни въздействия върху околната среда и нашето здраве при планирането на офшорния добив на нефт и газ в Черно море?
Други видове замърсяване при офшорния добив
Офшорният добив на нефт и газ може да генерира сериозно замърсяване по много начини – и то във всички фази на разработването на находищата. Не само сондажните кораби и платформите могат да причинят замърсяване. Геодезическите проучвания водят до шумово замърсяване от сеизмичните тестове, още преди кладенците изобщо да бъдат пробити.
След това идва пробиването на кладенците. То включва сложни смеси от химикали, които помагат за преминаването през различните скални слоеве и охлаждат така наречената сондажна колона – дълга колона от свързани помежду си тръби и инструменти, която свързва платформата с пробиващия механизъм на морското дъно и под него. Съдържанието на тези химични смеси може да варира в зависимост от вида скала, дълбочината на формацията, температурата и налягането.
При пробиването на един кладенец, особено на по-голяма дълбочина, може да се използват много различни видове сондажни течности. Някои от тях са по-токсични от други, за да се справят със скалните структури. Някои от тези течности съдържат химикали с вредно въздействие върху ендокринната система, както и микропластмаси.
След пробиването на кладенеца, от него започват да се връщат нагоре скални парчета, замърсени със сондажни течности и изкопаеми горива от резервоара. Голяма част от тях обикновено се утаяват на морското дъно около платформата, където могат да се натрупат в големи купчини химически замърсени отпадъци, често с метри височина. Дори при работещ кладенец се налага да се извършва поддръжка, за да се предотвратяват или отстраняват запушвания и да се увеличава дебитът на добив. В такива случаи се използват още коктейли от химикали, част от които може да бъдат изхвърлени или на морското дъно, или в повърхностните води.
По време на операцията има и вода, която излиза от кладенеца – т.нар. отработена вода. Тази вода съдържа замърсители като въглеводороди и тежки метали, включително живак, които се срещат естествено в кладенеца, но обикновено са изолирани от водата над него. Те могат да се натрупват в отпадни потоци, а също и да се отложат като котлен камък във вътрешността на тръбопроводите. Живакът може да бъде особен проблем при добива на газ, тъй като в този случай живачни пари могат да кондензират и да се отложат по вътрешността на тръбите и други части на съоръжението.
Всичко това води и до замърсяване на водите. Дори при нормална работа на платформа е често срещано значителни количества замърсители да се изпускат в повърхностните води, включително под формата на отработена вода с остатъчно съдържание на нефт и други замърсители. Някои от тях остават на повърхността, други се оказват под повърхността и остават скрити, с потенциал да нанесат непоправими щети на морските обитатели.
През 2020 г. екип на „Грийнпийс“ документира такова замърсяване от платформата Andrew в Северно море. При доста спокойни води на повърхността се забелязва голямо петно, което тръгва от съоръжението и се простира на голямо разстояние. Това не е нефтен „разлив“. Това е нормално оперативно изхвърляне от тази платформа. Обяснението е, че обикновено това замърсяване не би било видимо, ако времето не е напълно спокойно, въпреки че замърсяването все така би отивало в морето.
Всичко това води и до замърсяване на водите. Дори при нормална работа на платформа е често срещано значителни количества замърсители да се изпускат в повърхностните води, включително под формата на отработена вода с остатъчно съдържание на нефт и други замърсители. Някои от тях остават на повърхността, други се оказват под повърхността и остават скрити, с потенциал да нанесат непоправими щети на морските обитатели.
През 2020 г. екип на „Грийнпийс“ документира такова замърсяване от платформата Andrew в Северно море. При доста спокойни води на повърхността се забелязва голямо петно, което тръгва от съоръжението и се простира на голямо разстояние. Това не е нефтен „разлив“. Това е нормално оперативно изхвърляне от тази платформа. Обяснението е, че обикновено това замърсяване не би било видимо, ако времето не е напълно спокойно, въпреки че замърсяването все така би отивало в морето.
Не на последно място, в края на жизнения цикъл на една платформа възниква въпросът за извеждането от експлоатация и връщането на морското дъно във възможно най-естествено състояние. В Североизточния атлантически регион има изискване за пълно премахване на всички конструкции след края на работата им, а изключения се допускат само при много специфични обстоятелства. Ще бъде ли направено това и в Черно море?
Наред с купчините от сондажни отпадъци, по време на експлоатацията на една платформа на морското дъно неизбежно се натрупват много отломки, сред които метални тръби, кабели и съдържащи пластмаса уплътнения, предназначени за защита на подводните конструкции. Това са важни, но често пренебрегвани елементи при извеждането от експлоатация и премахването на самата платформата. Всичко, оставено от офшорните нефтени и газови компании, има потенциал да разпространи замърсяване върху по-широки периметри с течение на времето, често без никакво наблюдение или контрол на тези последствия.
Изброеното дотук показва, че замърсяването от офшорните платформи представлява значителна заплаха за Черно море – както за морските екосистеми, така и за хората, които живеят по брега. Това е риск, който не си струва да поемаме. Ето защо „Грийнпийс“ – България настоява за спиране на планирания добив в акваторията на България и забрана на всички бъдещи проекти. Подкрепи искането ни – подпиши петицията.
