Статията е публикувана на 19 юли 2019 г. в електронното издание META.


Автор: Роберта Арбиноло
Превод: Десислава Станчева

Впечатляващо високи стойности на емисиите на живак, отчетени от една от българските централи на лигнитни въглища, разкриват, че вероятно в докладите от предишни години нивата на токсични вещества, изхвърляни във въздуха, са били подценявани.

Според скорошни данни за индустриалното замърсяване на въздуха в Европа, емисиите на живак от българската „ТЕЦ Марица-изток 2“ са се увеличили седем пъти за периода между 2016 и 2017 година. Това са и първите години, в които такива данни въобще са оповестявани. Резкият скок в емисиите вероятно се дължи на затягането на европейските изисквания. Те задължават въглищните централи да измерват и декларират актуалните нива на емисии на замърсители, а не само да предоставят изчисления за тях.

Горенето на въглища остава един от най-големите източници на замърсяване на въздуха с живак в цяла Европа. Често емисиите се разпространяват на големи разстояния и попадат в хранителната верига чрез натрупване (т.нар. биоакумулиране) в организма на едрите риби. Живакът е опасен невротоксин, който вреди на човешкото здраве и може да доведе до фатален край. Европейският съюз е една от страните, подписали Конвенцията за намаляване на емисиите на живак Минамата, а през 2017 година прие и Европейски регламент за живака.

„ТЕЦ Марица-изток 2“ е една от най-големите топлоелектрически централи на Балканите, част от енергийния комплекс „Марица-изток“, намиращ се в Южна България. Централата изгаря въглища, добити от държавните „Мини Марица-изток“. Лигнитните, наричани още „кафяви“ въглища, са един от най-евтините и замърсяващи видове въглища. Съставът им и тяхната ниска енергийна стойност прави горенето им още по-замърсяващо за всеки мегаватчас произведена енергия в сравнение с горенето на каменни въглища.

На илюстрацията: Централи на лигнитни въглища с едни от най-вредните показатели за здравето на хората в Европа.
Източник: Кратък документ на Алианса за здраве и околна среда: Лигнитните въглища – ефекти върху здравето и препоръки от здравния сектор. Влиянието върху здравето и разходите са на годишна база.

Крисчън Шайбле, ръководител на екипа, работещ по индустриално производство в Европейското бюро по околна среда, споделя за МЕТА:

Тази централа не само е изхвърлила огромни количества отровен живак във въздуха, но и се е провалила в докладването на реалните емисии по изискванията на правилата в ЕС.

Освен, че местните власти са пренебрегнали пропуска на централата да докладва емисиите си, те са ѝ позволили да не спазва новите изисквания за емисиите на живак, подчертава още Шайбле. От 2021 година, въглищни централи като „ТЕЦ Марица-изток 2“ не следва да превишават емисиите си на живак с повече от 1 микрограм средно на година, а  изхвърлените от „ТЕЦ Марица-изток 2“ емисии във въздуха са 30 пъти по-високи.

Имайки предвид задължението за намаляване на емисиите на живак, което произлиза от европейските правила за защита на водите и Конвенцията от Минамата, извършеното нарушение показва безобразно отношение от страна на властта, която би трябвало да защитава обществения интерес.“

Непостоянното предоставяне на информация относно емисиите от живак, както посочва Шайбле, и липсата на данни за праховото замърсяване, представляват правно нарушение на изискването за постоянен мониторинг на замърсяването.

Благодарение на европейската директива за индустриалните емисии от 2016 година, въглищните централи са задължени да измерват и докладват емисиите си на живак поне веднъж годишно. Дори и преди влизането на тази директива в сила, операторите бяха задължени да декларират емисиите си в Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители (ЕРИПЗ), ако емисиите надвишават прага от 10 кг на година.

Стойностите, които са докладвани от „ТЕЦ Марица-изток 2“ за 2016 и 2017 година са респективно 11 и 71 пъти по-високи от прага, което говори за подценяване на изискванията, както и за „укриване“ на емисиите от живак с години.

Разглеждайки тенденцията в нивата на емисиите на въглероден диоксид, докладвани за периода 2010 – 2017 година, може да се заключи, че през годините, в които не са декларирани емисии на живак, централата е работила на по-високи мощности. Това означава, че недекларираните емисии на живак през тези години вероятно са били още по-високи и от сегашните.

Данните в Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители показват липсата на докладвани емисии преди 2016г. Източник: Европа отвъд въглищата

Чарлс Мур, старши анализатор „Енергия и политики“ в мозъчния тръст „Сандбаг“, споделя:

Това е още един пример, че ограниченията на замърсяването са недостатъчно строги и все още се нарушават. Поредното доказателство, че въглищната индустрия нарушава правилата и поставя собствените си ползи пред здравето на обществото.

Резкият скок в декларираните емисии премества „ТЕЦ Марица-изток 2“ от 41-во на 3-то място сред най-големите източници на живак в Европа, веднага след гиганта „ТЕЦ Белхатов“ и централата на полския енергиен холдинг „ТАМЕХ“ в Краков, Полша. От гледна точка на оперативна мощност и големина, относителното въздействие на по-малката българска централа може да е още по-голямо.

„ТЕЦ Белхатов“ превзе заглавията в медиите миналата година, когато МЕТА разкри, че живачните стойности от полската централа са се повишили с повече от 87.5% само за година. Данните на ЕС показват, че емисиите от „ТЕЦ Белхатов“ през 2016 година са били осем пъти по-високи от предходната година. Няколко седмици след публикуването на историята в МЕТА, полският вестник „Газета Вaйборгза“ предположи, че стойностите на живачните емисии през 2016 година от „ТЕЦ Белхатов“ и други полски централи, отчели 2.82 тона, в действителност може да са дори по-високи, имайки предвид, че занижаването на емисии на живак във въглищния сектор не е изолиран случай, давайки за пример България.

Само „ТЕЦ Белхатов“ отчита повече емисии на живак в сравнение с цялата испанска индустрия, докато немските централи на лигнитни и антрацитни въглища са били отговорни за 30% от всички емисии на живак в ЕС през 2016 година – повече от Дания, Нидерландия, Белгия и Франция взети заедно.

За да се постигнат законовите изисквания – европейски и глобални, намаляването на замърсяването с живак е не само нужно, но е и на много достъпна цена, подчертава Шайбле. Множество проучвания сочат, че разходите за намаляване на емисиите от живак възлизат на едва 0.17-1% от всички генерирани разходи на въглищните централи. Повсеместно намаляване на тези емисии с до 80% в целия Европейски съюз би било доста евтино за операторите. Със сигурност си заслужава усилията, имайки предвид огромното влияние на живака върху здравето и природата.

Здравното, екологичното и социалното въздействие на въглищата в България е огромно. МЕТА публикува историята на жена, която води съдебна битка за щетите, нанесени ѝ от незаконния въгледобив.


Бележки:
В началото на 2019 г., „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ обжалваха решението на българските власти да получи безсрочно разрешение да изхвърля във въздуха живак и серни оксиди няколко пъти над нормите. С това дело, организациите настояват обществото да получи яснота как ползите от продължаващата работа на тази въглищна централа извън стандартите за опазване на околната среда надминават разходите за нейното обновяване. Делото все още се гледа на първа инстанция към настоящия момент (юни 2020 година).