Renewable Energy Farm in Germany. © Paul Langrock
Want to do more?
Направи нещо! ×

Екипът на „Грийнпийс“ – България отправи три въпроса, касаещи състоянието и опазването на водата в страната в контекста на енергийните политики в страната. Въпросите бяха зададени към шест политически партии, които бяха претенденти за места в парламента. Две от партиите изложиха вижданията си по зададените въпроси, които ще бъдат включени в настоящата публикация („Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“), а една от тях („Има такъв народ“) насочи вниманието към експертните програми, които е разработила. Останалите три – ГЕРБ, БСП и ДПС – не отговориха на запитването ни, затова разгледахме предизборните им програми.

Извадки от програмата на ГЕРБ:

* Благодарение на нея (бел. автор – Европейската зелена сделка) ще имаме значително по-чиста околна среда, по-чисти въздух и вода и оползотворяване на отпадъците. Управлявани разумно и ефективно, тези промени ще са шанс за българската икономика. Ще ѝ дадат възможност да произвежда „чиста енергия“, да е конкурентоспособна, без да уврежда природата, да гарантира високо качество на живот.

* Българският национален интерес ще бъде защитен, като се реализира изцяло наличният потенциал в страната – устойчивите производствени мощности на ядрената енергетика, условията за възобновяема енергия, и технологиите в зародиш като водород, геотермална и хидротермална енергия. Българският национален интерес изисква плавна и добре планирана трансформация на регионите, които са най-силно повлияни от тази промяна – въглищните региони и регионите с тежка индустрия.

* Един от големите въпроси на енергийния преход е с какво ще заменим въглищата, които в момента са голям компонент от енергийния микс. Анализите на национално и европейско ниво посочват в близко бъдеще природния газ като заместващо гориво.

* Създадохме национален контролен орган за язовирите, въведохме ясни отговорности на собствениците и операторите и възможност държавата да поеме собствеността и стопанисването на тези, които общините нямат възможност да поддържат.

* Безкомпромисен контрол и недопускане на замърсявания от промишлени предприятия, засилен мониторинг, включително видеонаблюдение и прозрачност на резултатите.

Коментар по позицията на ГЕРБ

Основната изненада от програмата на ГЕРБ е видимо заявеният курс към замяна на въглищата. В последните четири години ГЕРБ по-скоро акцентираха на опитите за продължаване на възможностите на въгледобива и базираната на него енергетика у нас. Затова и сегашното предложение за „чисти технологии“ е известна новост. Тепърва следва да се разбере дали става дума действително за нова посока в позиционирането на ГЕРБ по тези въпроси, или става дума за често срещаната практика – за различен регистър на публично говорене – от една страна, и програмни документи – от друга.

Притеснително е, че единствената причина за такава промяна може да се окажат потенциалните възможности за финансиране, залегнали в Зеления пакт. „Зелената сделка“ е изрично спомената, но основното съмнение, което ГЕРБ следва да разсеят е дали действително разглеждат въгледобива като потенциален проблем в бъдещото развитие на страната, или по-скоро отговарят на формалните очаквания на европейските институции.

Основания за последната хипотеза идват и от изброяването на най-разнообразни други технологии, възприемани от ГЕРБ като чисти. До ядрените и газовите централи се предвижда децентрализирана система от възобновяеми източници. Програмата оставя впечатлението, че е липсвала цялостна визия и затова се е прибягнало до изброяване на различни варианти, наместо дългосрочен политически избор.

Предвижда се замяна на въглищата с газ – който се представя за природен, но не бива да се забравя, че всъщност е изкопаемо гориво. Изборът на тази алтернатива не е обоснован от аргументи, свързани с промените в климата, а вероятно се дължи на икономически и социални аргументи. Отговор на въпроса доколко те са обосновани, предвид променящата се цена на газа и изследванията, които показват, че газовите централи имат нужда от по-малко работна ръка в сравнение с въглищата, не намерихме в програмата на партията.

Не бива да се забравя, че като основен източник на метан – друг много потентен парников газ – изкопаемият газ не е добро решение, ако се търси предотвратяване на последствията от промените в климата. От гледна точка на водата, това са инсталации, които също имат нужда от охлаждане и също са ресурсоемка от гледна точка на използването на вода, каквито са и въглищата. Допускаме, че тук не са вложени екологични аргументи.

Използва се формулировката за „плавна и добре планирана трансформация“ – вероятно това е част от заявяваното неколкократно от ГЕРБ намерение за подпомагане на регионите, които сега са зависими от въглищна и тежка индустрия, но не е поет ангажимент за времева рамка. Това е обезпокоително, защото колкото повече продължава да се отлага процесът по трансформация на въглищните мощности, толкова по-голям ще бъде шокът върху работещите в сектора, когато публичното субсидиране на сектора приключи.

Темата за водите е засегната, но без да се правят паралели с производството на енергия и как то има отношение върху изчерпването и замърсяването на водите. А дори и погледната като тема сама по себе си, водата е разгледана отново едностранчиво – в контекста най-вече на стопанисването на язовирите. Създава се усещането, че проблемите се решават едва когато стигнат до крайности – суши или наводнения. В ситуацията на климатична криза, тези екстремни явления ще се превръщат все повече в ежедневие, съответно политиките следва в много по-голяма степен да се ориентират към смекчаване и адаптация към климатичните промени и заимстване на решения, базирани на природата. Тези неща отсъстват от програмата.  

Дискусията за климатичните промени като че ли се избягва, когато следва да се назоват основните източници на парникови газове, които причиняват тези изменения, как това влияе на наличието на адекватни количества вода в страната – както от гледна точка на суши, така и от гледна точка на наводнения.

Набива се на очи и ангажиментът за въвеждане на безкомпромисен контрол на замърсяването от промишлени предприятия. Като се има предвид фактът, че такава позиция се заявява от партия, която вече няколко мандата подред е в управлението, тук е необходима много повече конкретика.

Нужно е да се припомни, че примерите на компромиси към замърсителите са действително многобройни, но причината за това е по-скоро (не)изпълнението на законодателството, отколкото съществуващите в България правила.

Извадки от програмата на „Има такъв народ“

* Преглед на енергийните политики, стимулиране развитието на зелена енергетика, запазване ролята на ядрената енергетика, поощряване превръщането на индивидуалните потребители в производители на зелена енергия;

* Постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро-газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекултивирани минни табани, комбинирано производство на водород;

* Постигане на въглеродна неутралност СЛЕД 2050 г;

*Привеждане на законодателството в съответствие с актуалните енергийни политики и целите в Националната доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии;

* Оценка на сегашното законодателство, вкл. и на подзаконовите актове, свързани с управлението на всички компоненти и фактори на околната среда и предлагане на обществено обсъждане за тяхната реорганизация с цел повишаване на ефективността и избягване на корупционни схеми, водещи до кризи и злоупотреба с пари;

* Създаване на публично достъпна единна информационна система за всички компоненти и фактори на околната среда, с редовно постъпващи данни от провеждания мониторинг и с възможност за всеки гражданин да предоставя свои сигнали и наблюдения, както и да получава данни;

* Повишаване на ефективността на работа на двустранните и многостранните трансгранични комисии.

Коментар по позицията на „Има такъв народ“

Ядрена енергия, изкопаем газ, индивидуално производство на енергия, водород – предложени са най-разнообразни варианти, по много сходен на подхода на ГЕРБ начин. Изброяват се на практика всички възможни посоки.

Поощряването на превръщането на индивидуалните потребители в производители на зелена енергия и рекултивацията на минните табани с фотоволтаични системи е едно от малкото действително полезни за околната среда решения, които се виждат в програмите на партиите. Ако то обаче е само допълнение на другите предложения, а не бъде поставено в центъра на политиките, би могло да остане само добро пожелание за бъдещите поколения.

Идеята за постигане на въглеродна неутралност „след“ 2050 г. също е притеснителна. Това означава, че България ще продължи десетилетия напред да изостава с енергийните и климатичните си политики. Учените препоръчват държавите от развития свят, включително тези от ЕС, да се откажат от въглищата до 2030 г., а неутралност на въглеродните емисии да постигнат около 2040 г., за да може до 2050 г. да не надвишаваме пределното увеличаване на глобалната температура на 1,5 градуса по Целзий.

Предложението за „национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии“ е неясно и по-скоро звучи като евентуален пореден стратегически, документ без непосредствено приложение. Не е пояснено защо  подобна стратегия би била по-добра от десетките други стратегически документи, които губят актуалност още с приемането си. Някои от тях дори са задължителни по европейски регламенти, съответно по-смислено би било да се преразгледат, редактират и да се изпълняват, отколкото да се пишат изцяло нови стратегии.

В частта на програмата за „опазване на околната среда“, ако заменим тази формулировка с която и да било друга сфера от обществения живот, то смисълът на програмата няма да се промени. Рамките ѝ са поставени пределно общо. Липсата на задълбочаване би могла да означава и липса на достатъчно експертност по темите.

Извадки от програмата на БСП

* Ефективно управление на водите чрез разширяване на системата за контрол на качеството на водите и максимално комплексно използване на водните ресурси, при гарантиране на приоритета на ползване за питейно-битово водоснабдяване.

* Акцент върху инсталациите за пречистване на питейни води;

* Изработване на план за залесяване на обезлесените територии около реките и язовирите.

*Задължение на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни и/или рекултивационни дейности и мероприятия.

* Преглед на възможностите на страната за допълнително изграждане на възобновяеми енергийни източници с акцент върху хидроенергийния потенциал на р. Дунав.

* Развитие на българската ядрена енергетика – Белене + Козлодуй + малки модулни реактори.

* Анализ на възможностите за промяна на горивната база на някои от централите в комплекса Марица изток.

* Огромен скок на енергийната ефективност.

Коментар по позицията на БСП

Не е достатъчно ясно предложението за „разширяване на системата за контрол“ – нужно е да се изясни в какви по-конкретни аспекти е необходимо нейното разширяване.

Приоритизирането на използването на водите за питейно-битови нужди може да се определи като правилно. Същевременно обаче БСП залага на производство на енергия от водни ресурси и ядрено гориво.

Последното не е изненада – доколкото партията е  защитник на проекта „Белене“. Тук обаче се очертава явно противоречие: ядрената енергия има нужда от голямо количество вода, както и хидроенергийните проекти. И ако се заложи само на такива проекти в енергетиката, използването на вода за домакинствата няма как да бъде приоритет.

Затова и заявеното намерение за огромен скок на енергийната ефективност не звучи докрай уместно – в комбинация с големите и малки ядрени и водни проекти. От една страна се предлага построяването на нови големи мощности за производство на енергия, а от друга – значително намаляване на нуждата от тази енергия.

Замърсяването на водите от индустрията на изкопаемите източници се споменава единствено в контекста на задължения за индустрията за залесяване. Тази мярка изглежда твърде неубедително, защото не адресира корена на проблема – как да се намали или прекрати замърсяването, а засяга единствено последиците от него.

Като се има предвид, че България вече е една от държавите, в които енергийният преход е закъснял, предложението за „Анализ на възможностите за промяна на горивната база на някои от централите в комплекса Марица изток“ изглежда единствено цели  допълнителното забавяне на този процес – под претекст, че няма достатъчно информация и съответно е необходимо да се правят още анализи.

Извадки от програмата на ДПС

* Икономиката на знанието, зелените и водородните технологии са нашето общо европейско бъдеще.

* Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж – „Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна“.

Коментар по позицията на ДПС

Действително е трудно да се коментира каквото и да било по отношение на програмата на ДПС. Лаконичността на програмата е изненадваща на фона на неколкократно i изразявания директен интерес на ДПС в тези теми – например, закупуването на ТЕЦ „Варна“ от почетния председател на партията или пък консултирането на големи хидроенергийни проекти.

Все пак, личи известно разпознаване на идеята, че бъдещето е на новите технологии, но по тази заявка трудно можем да направим преценка за каквото и да било без повече конкретика.

Единствената индикация е споменаването на „водородни“ технологии. Ако става дума за производство на водород с ток, произведен от възобновяеми източници – това може да е чудесно допълнение към цялостната електрификация на икономиката. Водородът би могъл да е тази допълваща част от пъзела, с която да стигнем до система, която се базира на 100% енергия от възобновяеми източници. Водород обаче се произвежда и от изкопаеми горива и това производство също използва вода. Това пък е посока, в която не би следвало да се тръгва. Програмата ни оставя да гадаем.

Както и при другите партии, използването на наименованието „чиста енергия“ повдига повече въпроси, отколкото отговори. Например, считат ли от ДПС ТЕЦ „Варна“ за производител на „чиста“ енергия? Ако да, то позицията им не се основава на екологични аргументи.

Отговори на въпросите ни от Демократична България

1. Каква е визията ви за намиране на решения на проблема с недостига на вода в контекста на климатичната криза?
Водите на България са национално богатство и въпросите, свързани с тях, следва да са предмет на изцяло национални политики. Добрата световна практика изисква интегрирано управление на водните ресурси, целящо максимално повишаване на произтичащото от тях икономическо и социално благосъстояние по равноправен начин, без компромиси и без ущърб на устойчивостта на жизненоважните екосистеми.

България е сред петте страни в Европа, бедни на водни ресурси. Задача от националната сигурност на страната е предприемане на спешни мерки за компетентно управление на водите в страната, включваща основните принципи на Рамковата директива по водите на ЕС. Наш ангажимент трябва да бъде защитата на правата на всеки човек, независимо в кое селище от страната живее, да получава качествена водна услуга. Водният сектор в България не е в добро състояние, тъй като реформите не се осъществяват вече много години. У нас има много високи равнища на загуби на питейна вода – около 60%, и много ниска степен на подмяна на водопроводната мрежа в страната – 0,1% годишно, при препоръчани от Международната асоциация по водите (IWA) 1,5%.

Интегрираното управление на водите, отичайки и климатичните изменения, изисква разглеждането им като природен ресурс, но и природна стихия, с фокус върху решения базирани на природата, модерна и иновационна инженерна инфраструктура, като първите две трябва да гарантират постоянно осигуряване на нуждите от вода за населението, селското стопанство, балансираща хидроенергетика и индустрията. Приоритетно трябва да се препланира цялостният подход за управление на водите, тъй като в момента, освен че в този сектор има много загуби и разхищения, има диспропорция при разпределението на този най-важен ресурс за всички екосистемни и човешки нужди, като ефективното ползване в индустрията е на много ниски нива. 

Именно заради горните причини от Демократична България залагаме на следните приоритети и решения в нашата програма:
* Създаване на единна система за управление на водните ресурси в страната – води, повърхностни, подземни, минерални, морски, включващи реки, язовири, водоеми;

* Завършване на процеса за класификация на язовирите в България по степен на потенциалната опасност съобразно оценката на риска от: човешки жертви, застрашаване на живота и здравето на хората, икономически, социални и екологични щети, при засегнати критични инфраструктури, пътища от републиканската пътна мрежа, промишлени предприятия, земеделски земи и водоизточници;

* Динамичен мониторинг и контрол върху язовири, реки и водоносни хоризонти;

* Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса;

* Увеличаване на поливните площи и модернизиране на поливните методи, като се използват базирани на природата решения;

* Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория;

* Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата;

* Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения;

* Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура;

* Спиране на сечта на крайречните гори и изземването на баластра под формата на „почистване на реки“;

* Детайлна и надеждна оценка на риска от наводняване и засушаване по региони и водни басейни;

* Създаване на регистър на „критичната водна инфраструктура“ (язовирни стени, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции, големи резервоари и помпени станции) и оценка на състоянието им.

Какво е мнението ви относно контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи?

Програмата на Демократична България в това направление залага на следното:
* Привеждане на нормативната уредба на водния сектор в съответствие с прилагането на интегрираното управление на водните ресурси на басейново ниво и принципите за възстановяване на разходите и „замърсителят плаща”;

* Постепенно намаляване използването на водата в енергетиката.

Какви политики планирате в посока подобряване на качеството на водите в близост до такива съоръжения?

Благодарим за повдигнатия специфичен казус. Част от програмата ни е да въведем засилен „точков“ контрол – при точките на заустване и малко след тях. Технологиите позволяват контрол по разширен списък от индикатори (contaminants of emerging concern, токсични субстанции, тежки метали и други). Тези достижения на науката трябва да се използват. Планираме партньорства с НПО-та и научни партньори, защото темата е дълбока.
Конкретно бихме се насочили към следното:
* Строг контрол по изолиране и обезопасяване на всички точки за замърсявания от всякакъв характер, включително хвостохранилищата в страната;

* Разширяване на национална система за мониторинг на качеството на водите (фокус върху точки на заустване в индустрията, нитрати и нитрити в земеделието);

* Създаване на прозрачност за реалното състояние на водите чрез задължение за публикуване на всички протоколи от изследвания от хидробиологичен и физико-химичен мониторинг на водите.

Коментар по позицията на Демократична България

Демократична България са единствената от разглежданите тук формации, която признава, че България е бедна на водни ресурси. В предложенията им има добри идеи, като например „Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура; Създаване на прозрачност за реалното състояние на водите“.

Заявката за завършване на процеса за класификация на язовирите в България е оставена без конкретика, създавайки впечатление, че този процес е спрян.

Неясно остава идеята за контрол по изолиране и обезопасяване на точките на замърсяване от хвостохранилища. Ако препратката е към депата за съхранение на отпадъци от изгарянето на въглища, например, то би следвало да се работи в посока тяхната рекултивация, отколкото продължаващата им работа и съответно възможността те да са източник на замърсяване.

С надежда може да се прочете намерението за постепенно намаляване използването на водата в енергетиката, но то е в противоречие с намерението за използване на изкопаем газ като преходно гориво. Основните ни притеснения са, че този преход вече е закъснял и е необходима по-скорошна трансформация към възможно най-модерните и беземисионни технологии за производство на енергия, които не използват и вода за охлаждане.

Идеята за „точков контрол за следене на замърсяването“ също е интересна, но не става ясно защо големите индустриални замърсители биха се съгласили на него и как точно ще бъде приложен на практика. Вероятно това ще изисква увеличаване на административен капацитет, в противоречие на идеите на Демократична България за съкращаване на бюджета за публичната администрация.

Отговори на въпросите ни от „Изправи се! Мутри вън!“

Мая Манолова: Наш приоритет е намаляването на загубата на вода и закриването на „черната каса“ Държавен ВиК-холдинг

1. Каква е визията ви за намиране на решения на проблема с недостига на вода в контекста на климатичната криза?

На първо място това е намаляване на загубите във водоснабдителната система на страната и това е един от приоритетите на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“. В момента, по данни на КЕВР, към края на 2019 г. те са били 61 % и трябва да бъдат намалени. Затова в предизборната програма ние предвиждаме да се приеме пакет от закони, с които да се намалят общите загуби на вода във ВиК системата, за да се подобри качеството на водата, да се осигури непрекъснатост на водоснабдяването във всички населени места, да се прекратят злоупотребите на ВиК дружествата и други. Това ще бъде една от приоритетните дейности на коалицията. В това число смятаме, че трябва да се закрие Държавния ВиК-холдинг, за който, на този етап, са отпуснати 1 млрд. лв. при напълно неясни процедури къде и за какво ще бъдат инвестирани. В редица населени места населението се организираше, включително и с протестни действия, за да запази общинските си ВиК дружества. Ние присъствахме на подобни протести в Димитровград, Берковица, Троян, Самоков, Сапарева баня, Кресна, Пещера, Панагюрище и Велинград.

2. Каква е визията ви за използването на вода в енергийната система за следващите пет, десет години? Необходима ли е трансформация на производството ни на енергия и каква да е тя?

В Предизборната програма на „Изправи се! Мутри вън!” сме се насочили към някои от следните политически решения за оздравяване и развитие на енергетиката:

* Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г., с хоризонт 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.

* Предприемане на конкретни действия за трансформиране на енергийния микс на България с цел гарантиране на енергийната сигурност на държавата.

* Насърчаване производството и съхранението на електроенергия от възобновяеми източници за собствени нужди.

* Електроенергия от ВЕИ – предприемане на мерки за равномерното развитие на сектора, за да се избегнат големите дисбаланси в електроенергийната система, което застрашава устойчивата й работа.

* Приемане на законодателни мерки, насърчаващи изграждане на покривни фотоволтаични инсталации /с мощност до 30 КВт/ от битови и стопански потребители, като генерации за „собствени нужди”, които не само няма да натоварят електроенергийната система, но биха я подпомогнали, продавайки произведените излишъци в пиковите часове.

* Приоритетно развитие на хидроенергийния потенциал на страната. Тези генерации са с оперативен живот от над 100 години, с ниски разходи за поддръжка и висока степен на маневреност.

* Привеждане на производството на електрическа енергия от биомаса в пълно съответствие с екологичните стандарти.

В предизборната програма на „Изправи се! Мутри вън!” сме предложили някои от следните решения за справедлив енергиен преход:

* Постигане на национално съгласие за бъдещето развитие на отрасъл „Енергетика“ и реформа с ускорени темпове на сектора, за да може България да изпълни европейските изисквания по Зелената сделка.

* Изграждане на система за улавяне и складиране на въглероден диоксид с цел осигуряване на нисковъглеродно производство на енергия в комплекса „Марица Изток“, което да даде възможност за удължаване дейността на мините и топлоцентралите в комплекса.

* Насочване на приходите от продажба на квоти от въглеродни емисии към реализиране на проекти в областта на производство на чиста енергия.

* Изпълнение на общата европейска цел до 32% от енергията да се осигурява от възобновяемите източници в брутното крайно потребление в следващите 10 години.

3. Какво е мнението ви относно контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като ТЕЦ „Бобов дол“  и какви политики планирате в посока подобряване на качеството на водите в близост до такива съоръжения?

В своята предизборна програма коалиция „Изправи се! Мутри вън!“, в частта за околната среда, управлението на ресурсите и намаляването на вредните емисии сме посочили някои от следните решения за устойчиво управление на водите:
* Подобряване състоянието на водния сектор в България и създаване на единна система за управление на водните ресурси в страната.

* Прилагане на пакет от мерки за преодоляване на загубите на питейна вода, които понастоящем са над 80 % в преобладаващата част от регионите, а над 60 % средно за страната.

* Разработване на цялостна национална стратегия за минералните води и тяхното използване в икономиката, здравеопазването и туризма.

* Въвеждане на регистър на язовирите и тяхното състояние, както и оценка на риска, свързан с тяхната експлоатация.

* Въвеждане на регистър на ВЕЦ и минивецове на реките за запазване на речните екосистеми, в съгласие с изискванията на ЕС.

* Въвеждане на принципа „замърсителят плаща”.

* Изпълнение на цялостна стратегия за управление на ВиК сектора и питейното водоснабдяване, особено в малките населени места без достъп до вода.

* Строги мерки за опазването на екосистемата на Черно море, реките, биологичното разнообразие и влажните зони.

* Прекратяване и инкриминиране на незаконната сеч в крайречните и крайбрежните гори.

* Инкриминиране на незаконния добив на инертни материали по поречията не реките.

С информацията, която разполагаме, през месец януари 2021 г. ръководството на ТЕЦ „Бобов Дол” е подало заявление в деловодството на „Булгартрансгаз” ЕАД, с което заявяват своето намерение да бъдат включени към магистралния газопровод, който минава до Е79. Ние подкрепяме намеренията и действията на ТЕЦ „Бобов Дол” – централата да продължава да работи, като се трансформира така, че да отговаря на изискванията на европейската зелена политика. Това може да стане с промяна горивната база на централата, като ТЕЦ „Бобов дол“ стане въглеродо-неутрално предприятие, което ние подкрепяме.

Коментар по позицията на „Изправи се! Мутри вън!“

Несъмнено по-смислени и целенасочени са позициите на партиите, когато са се опитали да отговорят на въпросите ни по конкретната тема.

Съгласяваме се, че един от елементите на проблема с управлението на водните ресурси са загубите, както и че решението не се крие непременно в централизиране на управлението. Това е краткото ни обобщение по въпроса за ВиК холдинга.

Глътка чист въздух е това, че поне в отговорите на въпросите, това е една от партиите, която изглежда, че се е насочила по-скоро към децентрализирано производство на възобновяема енергия, вместо към големи газови и ядрени проекти.

Притеснителна е обаче идеята за изграждане на „система за улавяне и складиране на въглероден диоксид“ – за тези технологии се говори от повече от десетилетие и макар, че на много места са вложени големи финансови ресурси за изпълнението им, те не са успели да донесат търсените резултати. Изключително енергоемки и консумиращи вода, създават риск за изтичане на парниковите газове, които съхраняват и възникване на още по-сериозни проблеми за климата.

Отговорът на въпроса относно трансформацията на ТЕЦ Бобов дол, свързвана с енергийния консултант Христо Ковачки, е крайно притеснителен. Приемането на възможността тази централа да премине към използване на изкопаем газ, което да я превърне във „въглеродно-неутрално предприятие“ не е гаранция за това, че нарушенията на екологичното законодателство в района ще бъдат прекратени. Историята на централата, замесена в различни скандали с внос на отпадъци, горенето им, заобикалянето на екологично законодателство и други, ни карат да сме изключително предпазливи, когато четем подобни партийни позиции.

Заключение

В обобщение, бихме могли да кажем, че темата за водата и въздействието на енергетиката върху състоянието на водните ни ресурси, не успя да намери заслужено внимание в предизборните кампании на партиите, но за съжаление отсъства и от обсъжданията за формиране на ново правителство. Климатичната криза и нейните екстремни проявления върху водата обаче продължават да са тук и сега, част от ежедневието ни.  

Затова и ние ще продължаваме да напомняме на избраните да ни управляват, че има решения за производството на енергия, които не използват ценните ни водни ресурси.

Можете да го направите и вие като подпишете петицията за по-чиста природа и излизане от зависимостта от въглищата сега.