Ще бъде ли последно днешното заседание по делото срещу замърсяването от ТЕЦ „Марица изток 2“?
Днес, 15 май, Върховният административен съд разглежда дело, което е решаващо за бъдещето на държавната въглищна централа ТЕЦ „Марица изток 2“. Още през 2019 г. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ подадоха жалбата срещу решението на правителството да позволи на централата да работи, като не спазва европейските норми за емисии на серен диоксид и живак – замърсители, които тежко застрашават здравето на хората в региона и отвъд границите на България.
Фактите са категорични:
- ТЕЦ „Марица изток 2“ изпуска до 2 пъти повече серен диоксид от допустимото при работа на пълна мощност. Това може да доведе до над 200 случая на преждевременна смърт годишно не само в България, но и в съседни страни като Турция, Гърция и Румъния.
- През 2023 г. централата е избълвала 523 кг живак във въздуха, а през 2022 г. – рекордните 1314 кг, което я поставя на второ място в Европа по емисии на живак, веднага след най-голямата централа в Полша.
- Електроенергията от ТЕЦ „Марица изток 2“ е 1,6 пъти по-скъпа от пазарната цена в България в момента – тежест, която се компенсира от сметките ни за ток и държавна помощ.
- Въпреки субсидиите, производството на електроенергия от въглища вече е икономически нерентабилно и изостава в конкуренцията с новите технологии.
- Въглищата от Маришкия басейн са с толкова високо съдържание на сяра, че въглищните централи, които ги горят, никога няма да отговорят на съвременните стандарти за чистота на въздуха.
- Днешното дело е повече от правен казус – то е пряко свързано с правото на българските граждани на чист въздух, икономическа справедливост и достойна енергийна трансформация.
През близо шестте години на делото то стигна до Върховния административен съд, който поиска консултация с Европейския съд, след което беше върнато в съда в Стара Загора и сега отново е пред Върховния съд. Докато продължава съдебната сага, все по-ясно се вижда тенденцията, че енергията от въглища е икономически нерентабилна и трябва спешно да се планира поетапното извеждане на тецовете от енергийната система.
„Време е правителството да признае реалността: светът се движи към по-чиста енергия. Задачата на управляващите е не да удължават живота на замърсяващите технологии, а да планират справедлив преход — с грижа за хората и засегнатите от замърсяването и климатичната криза общности, нови работни места и устойчиви инвестиции“ – заяви Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България.
Върховният съд разглежда делото за разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“ за втори път
Кое е новото? След като през октомври 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) повторно отказа да вземе решение по същество по делото за разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“ и така служебно ѝ „подари“ още половин година да работи безпрепятствено, делото отново се разглежда на 15 май 2025 г.
Предмет на делото е изключението от нормите за замърсяване на въздуха, залегнало в разрешителното на централата, издадено от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) в края на 2018 г. То позволява на „Марица изток 2“ да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак – над четири пъти, без краен срок и без план за справяне с вредните емисии (т.нар. дерогации).
Ако ВАС не открие друга причина да отложи делото, заседанието на 15 май ще бъде последно и след това ще се очаква решение на съда в срок от около един месец. То ще бъде окончателно и няма да подлежи на обжалване. Докато съдебният процес продължава обаче, ТЕЦ „Марица изток 2“ ще може да се ползва с правото да замърсява над еконормите.
Делото беше заведено от екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ в началото на 2019 г. Заради допуснати съществени нарушения на правилата на съдебната процедура ВАС постановява делото да бъде повторно разгледано от друг състав на старозагорския съд. Старозагорският съд отсъди в полза на екологичните организации и сега горещият картоф отново е във ВАС да отсъди за законосъобразността на това решение.
| Защо е важно? Производството на електроенергия в тецове на въглища е най-интензивното по отношение на парниковите газове, които усилват климатичната криза. То е свързано и с генерирането на замърсители на въздуха като живак, серен диоксид, фини прахови частици. Щетите, причинени на човешкото здраве и околната среда, не се вземат предвид в оценките за икономическото представяне на централите и практически се превръщат в тежест за цялото общество. Освен ТЕЦ „Марица изток 2“, още две централи в Маришкия басейн получиха подобни изключения от нормите за замърсяване – ТЕЦ „Ей И Ес – Марица изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал – Марица изток 3“. При предоставянето на разрешителните на трите централи не е извършена оценка на всички източници на замърсители, което подценява очакваното замърсяване и създава съществен риск за човешкото здраве и околната среда в района. Например не са взети предвид приносът на битовото отопление и замърсяването от ТЕЦ „Брикел“, която също е в района. След като работи на загуба в продължение на десетилетие, ТЕЦ „Марица изток 2“ отбеляза рекордна печалба от близо 1,2 млрд. лева през 2022 г. заради безпрецедентно високите цени на енергоносителите в глобален мащаб след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. В резултат държавната централа намали драстично загубите си: от 1,5 млрд. лева към края на 2023 г. те възлизат на 190,4 млн. лева. От началото на 2023 г. с нормализирането на цените на енергията ТЕЦ „Марица изток 2“ отново изпитва затруднения да продава енергията си заради високата ѝ производствена цена. Дружеството реализира с 50% по-малко електроенергия през 2024 г. в сравнение със същия период през 2023 г. В допълнение, разходите за спасяването на ТЕЦ „Марица изток 2“ се прехвърлят на битовите потребители – от 1 юли 2023 г. цената на тока за бита се покачва повече от очакваното заради заповед на енергийния министър Росен Христов от последните дни на поста му в служебния кабинет „Гълъб Донев“. Тя налага в микса за бита да бъдат включени допълнителни количества енергия, произведена от държавната централа. За да тушира увеличение на крайната цена с 40%, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) намалява цените за пренос по мрежата. Това включване на централата в субсидирания пазар на ток е продължено и от следващите министри на енергетиката. За периода 2019-2023 г., обща държавна помощ в размер на 2,6 млрд. лева поддържа ТЕЦ „Марица изток 2“ на изкуствено дишане. Тенденцията България да разчита на въглища за производството на близо половината от енергията си трайно се променя под въздействие на новите технологии и пазарното търсене. Според най-скорошния бюлетин за състоянието на енергийни сектор на Министерството на енергетиката, делът на въглищата в енергийния микс през цялата 2023 г. е едва 31% и дори пада под 29%, ако не включваме вносните въглища. И икономическите показатели, и високата здравна цена, и опасното замърсяване на околната среда – всички аргументи сочат, че България вече не може да отлага планирането на мерки за намаляването на зависимостта от въглища. Поемането по пътя на амбициозна енергийна трансформация е спешно. |
Решението на Съда на ЕС
След като през 2020 г. първоинстанционният съд в Стара Загора не беше убеден от аргументите за нарушения в издаването на разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“, „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ се обърнаха към Върховния административен съд. В рамките на това съдебно производство българският ВАС се консултира със Съда на ЕС, като направи запитване към него. Отправянето на такъв вид запитвания — известни като преюдициални, е стандартна процедура, но далеч не е честа практика на българските съдилища. Нейната цел е да осигури еднообразното тълкуване по приложението на правото на ЕС в държавите членки.
Причината за запитването е, че новите разрешителни на въглищните централи в региона, включително ТЕЦ „Марица изток 2“, позволяват на централите да изпускат емисии значително над новите екостандарти, макар в района вече да има историческо замърсяване на въздуха, което носи със себе си риск за човешкото здраве. Съдът на ЕС постановява, че това е в нарушение на принципите за висока степен на опазване на околната среда и недопускане на значително замърсяване. Освен това разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“ противоречи на Програмата за качество на въздуха на Община Гълъбово. Стратегическият общински документ включва конкретни мерки, които да преодолеят наднорменото замърсяване в района възможно най-бързо, в това число и емисиите от ТЕЦ „Марица изток 2“, но институциите го третират като поредното символично бюрократично изискване.
На 9 март 2023 г. Съдът на ЕС излезе с решение в полза на правото на всеки да живее в чиста и здравословна околна среда по делото за замърсяването на въздуха от ТЕЦ „Марица изток 2“.
Заключения в решението:
- При разглеждането на искане за дерогация следва да се вземат предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител – в случая, всички въглищни централи в района на Маришкия басейн и битовото отопление.
- При разглеждането на искане за дерогация следва да се вземат предвид и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация – в случая, Плана за качеството на атмосферния въздух на Община Гълъбово.
- Компетентният орган – българската Изпълнителна агенция по околната среда, следва да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за влошаването на качеството на околната среда, каквото би се случило в резултат на превишаването на нормите за качество на въздуха или да е в разрез с мерките в Плана за качеството на въздуха на Общината, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им.
Нито едно от тези заключения не е спазено в процедурата по издаването на дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“.
Дерогации
През 2017 г. Европейската комисия (ЕК) постави по-стриктни изисквания към големите горивни централи за емисиите на серен диоксид, живак, прах и азотни оксиди. С влизането им в сила на 17 август 2021 г. новите нормите трябва да бъдат отразени в актуализирани комплексни разрешителни.
Това създава сериозни проблеми за централите в Маришкия басейн, които използват местните нискокачествени лигнитни въглища с високо съдържание на сяра, живак и прах.
ТЕЦ „Ей И Ес – Марица изток 1“, ТЕЦ „Марица изток 2“, ТЕЦ „КонтурГлобал – Марица изток 3“ и ТЕЦ „Брикел“ поискаха отсрочка от спазването на новите изисквания – т.нар. дерогация, за да избегнат големите инвестиции в технологии за пречистване на вредните емисии. За целта те заедно наеха консултанта „Амек Фостър Уилър“ да оцени ползите за обществото: дали ефектът от новите изисквания би бил пренебрежимо малък за околната среда спрямо допълнително направените инвестиции за тяхното изпълнение. На базата на анализа на консултанта Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) предостави на първите три централи безсрочни дерогации, а на „Брикел“ издаде ново разрешително с по-стриктни, но отново неизпълняващи европейското законодателство изисквания.
Докладът за ТЕЦ „Марица изток 2“ разглежда два подхода за оценка на ползите за околната среда и човешкото здраве от намаляването на емисиите на централата, но приема резултатите само от подхода, при който те са близо 100 пъти по-ниски. Така стига до извода, че ползите за околната среда и човешкото здраве, ако спазва еко нормите, са несъразмерно по-ниски от разходите.
Хронология
Декември 2018 г. ИАОС издава ново разрешително на ТЕЦ „Марица изток 2“. С него държавната електроцентрала получава безсрочен лиценз да не спазва новите изисквания за най-добри техники и да изхвърля живак и серни оксиди няколко пъти над нормата (т.нар. дерогация).
Януари 2019 г. Екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ обжалват дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“. Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда и човешкото здраве. В случая с ТЕЦ „Марица изток 2“ разрешението е безсрочно, липсва всякаква публичност относно оценката на ползите спрямо разходите, а засекретената такава не съдържа достатъчна аргументация за предоставянето на изключение от еко нормите.
Март 2019 г. Решението на ИАОС за дерогация от нормите за живак и серен диоксид на „ТЕЦ Марица Изток 2“ влиза в съда.
Септември 2020 г. На първа инстанция Административният съд в Стара Загора потвърждава разрешението централата да работи безсрочно, без да спазва новите норми за вредни емисии на Европейския съюз. Въпреки че замърсяването от „ТЕЦ Марица Изток 2“ стига чак до Гърция, съдът заключва, че действия от администрацията се изискват само при „значително“ замърсяване на територията на съседната държава.
Април 2021 г. На първото заседание на втората и последна инстанция във Върховния административен съд (ВАС) „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ отправят искане ВАС да отнесе към Съда на ЕС въпроса дали законодателството в Европа допуска въглищните тецове да работят при условия, които допринасят за влошеното качество на въздуха в близките селища.
Септември 2022 г. Генералният адвокат на Съда на ЕС Джулиан Кокот публикува мнение по делото за допустимите стойности на замърсяване на въздуха в региона на ТЕЦ „Марица изток 2“. Тя заключава, че превишените стойности на замърсяване със серен диоксид в региона са нетърпимо нарушение.
Март 2023 г. Съдът на ЕС публикува решението си по запитването на българския ВАС. Според заключението му, при разглеждането на искане за дерогация компетентният орган следва да вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация. Предвид тези данни, посочва Съдът на ЕС, компетентният орган трябва да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха или да е в разрез с мерките в съответния план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им.
Юли 2023 г. Върховният административен съд излиза с решение по делото за дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ въз основа на тълкуването на правото в решението на Съда на ЕС. Поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ВАС връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд в Стара Загора – първоинстанционния съд, който първоначално потвърди разрешителното с изключенията от екологичните норми.
Март 2024 г. Административният съд в Стара Загора се позовава на решението на Съда на ЕС и решава, че ТЕЦ „Марица изток 2“ не може да работи без да спазва екологичните изисквания, ако това ще допринесе за нарушение на нормите за качеството на въздуха. Старозагорският съд посочва, че разрешителното на централата не отчита общото въздействие от емисиите от серен диоксид на всички производствени и битови източници в района, както и важни данни за замърсяването. По този начин се излага на риск човешкото здраве и околната среда.
Октомври 2024 г. Върховният административен съд обявява, че връща делото за разрешителното на теца на съда в Стара Загора заради елементарни технически грешки в съдебния акт. Една от грешките на акта е, че вместо „средно денонощна“ пише „среднонощна“. На две места има грешно отразени мерни единици, които не се отразяват на смисъла на съдебния акт. Така ВАС служебно спечелва още половин година работа на ТЕЦ „Марица Изток 2“.
Май 2025 г. Насрочено е ново заседание по делото. Предстои да се разбере дали ще е окончателното.
Замърсяване
Според актуализираното разрешително, от 2021 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ може да изхвърля живак 30 μg/Nm3 при норма 7μg/Nm3 и серен диоксид 570 mg/Nm3 при норма от 130 mg/Nm3 (повече от четири пъти над нормите).
Правилата обаче предвиждат изключение за централи, изгарящи местни лигнитни въглища, като ТЕЦ „Марица изток 2“ – норма от 320 mg/Nm3 вместо по-строгата 130 mg/Nm3.
През 2023 г., ТЕЦ „Марица изток 2“ е изпуснала 523 кг живак във въздуха според официалния им доклад за околна среда. А когато централата работи на пълни обороти през 2022 г., емисиите на живак са повече от двойни – 1314 кг/година. През 2023 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ е на второ място по килограми емисии на живак, след най-голямата въглищна централа в Европа – Белхатов, в Полша.
Дерогацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ разрешава степен на очистване на серния диоксид от 97% за 10 от блоковете, и 97,5% за 2 от блоковете. При степен на очистване на вредните газове централата няма конкретно задължение да постига определена концентрация на замърсители в димните газове. Концентрацията на замърсители ще зависи от съдържанието на сяра и прах във въглищата и при еднаква степен на очистване може да варира.
Разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“ върви с документ за техническа оценка. В него е посочено, че за ТЕЦ „Марица изток 2“ 97% степен на очистване на серния диоксид отговаря на 570 mg/Nm3 – близо два пъти над нормата за централа, изгаряща местни въглища.
Щети и разходи за здраве
През 2018 г. докладът Last Gasp: The coal companies making Europe sick оцени на 93 евро здравните разходи за производството на 1 мегаватчас енергия от Български енергиен холдинг (БЕХ), принципал на ТЕЦ „Марица изток 2“. Тази цена, значително по-висока от средната за Европа от 53 евро, нарежда държавния холдинг в Топ 10 на въглищните компании – замърсители в света и на второ място в Европа. Използваните данни са официалните от 2016 г., публикувани от Европейската агенция по околна среда за големите горивни инсталации.
Моделиране с данните за следващите пет години (2016-2020 г.) показва, че икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища в България, възлизат на 11.8 млрд. Евро, въпреки че през този период централи като ТЕЦ „Марица изток 2“ значително намаляват количеството енергия, които произвеждат.
ТЕЦ „Марица изток 2“ е най-голямата на Балканския полуостров и е обосновано предположението, че има значителен принос за тези разходи. Данните допълнително подчертават значението на оценката на общото въздействие на всички източници на замърсяване в даден регион.
Замърсяването на въздуха причинява редица отрицателни въздействия върху здравето – хронични респираторни заболявания, хоспитализации, влошаване на симптомите на астма и други здравни последици. Те водят до повишени разходи за здравеопазване, икономическата производителност спада или поради заболяване и нетрудоспособност, или поради това, че даден служител е принуден да взема болнични, за да се грижи за болно дете или друго зависимо лице. От друга страна, намалената продължителност на живота и увеличеният риск от смърт поради замърсяването на въздуха означават загуба на благосъстояние за засегнатите лица.
Наказателни процедури срещу България
Югоизточният регион, където се намират Гълъбово и Димитровград, е единственото място в ЕС, в което през последното десетилетие системно се превишават нормите за серен диоксид. През 2022 г. Съдът на Европейския съюз осъди България за нарушаване на нормите по този замърсител в района на Гълъбово. Именно дейността на топлоелектроцентралите в района е основен източник на замърсяване със серен диоксид, а ТЕЦ „Марица изток 2“ е най-голямата централа в района и в България.
Енергийният преход
Българската енергетика е в процес на трансформация към нисковъглеродно производство с все повече възобновяеми източници като слънце и вятър, въпреки множеството опити за блокиране на необходими реформи и удължаване на живота на старите въглищни централи.
Заради инсталираната електрическа мощност от 1600 MW и около 2300 служители трансформацията на ТЕЦ „Марица изток 2“ е сериозно предизвикателство. То стои на дневен ред вече десетилетие, тъй като държавната централа години наред трупа загуби, които възлизат на 580 млн. лева. Тя продължава да работи противно на икономическата логика само благодарение на държавни субсидии, продажба на енергия на регулирания пазар и капитализиране на дълговете ѝ от страна на компанията-майка БЕХ.
Най-скорошни консервативни изчисления на „Грийнпийс“ – България, базирани на годишните финансови отчети на дружеството за периода 2019-2023 г., които можете да видите в тази графика, показват, че държавна помощ в размер на 2,6 млрд. лева поддържа ТЕЦ „Марица изток 2“ на изкуствено дишане.
Енергийният преход включва децентрализирането на настоящата енергийна система. В този процес гражданите започват да играят все по-ключова роля за намаляване на консумацията на енергия чрез собствено производство. Пример за такова подпомагане е предоставянето на целеви средства за инсталации за собствено производство на енергия за работниците в мини и въглищни централи, които трябва да напуснат работните си места преждевременно. Тази трансформация би могла да предостави разнообразие в бъдещите икономически възможности за развитие на регионите в преход като Стара Загора.
Заради войната в Украйна и резкия скок на цените на енергоносителите от пролетта на 2021 г. в цяла Европа, ТЕЦ „Марица изток 2“ регистрира безпрецедентни печалби през 2022 г., макар и включвайки се със закъснение на пазара – 762 млн. лева за първите девет месеца на годината. Краткосрочният успех беше използван политически като аргумент за удължаването на живота на целия въглищен сектор и блокирането на прехода към възобновяема енергия.
Свръхуспешният период обаче приключи още в началото на 2023 г. с успокоението на цените на енергията. ТЕЦ „Марица изток 2“ отново произвежда с почти нулева печалба, изпитва затруднения да намери купувачи на скъпата си енергия и намалява капацитета на производството си.
Тези икономически развития се случват на фона на незаобиколимия проблем със замърсяването на въздуха в региона на Маришкия басейн.
