Представете си нещо като кран, който виси от тавана на плевнята и се използва за пренасяне на големи количества сено с едно движение, умело ръководен от един млад фермер. „Би било толкова практично, ако имах такова устройство в моята ферма!”, възкликва Ярно с ентусиазъм. Едва на двадесет години, Ярно участва в третото посещение, част от фермерския обмен FarmErasmus. За това пътуване, двама белгийски и двама български фермери посещават района Лоар-е-Шер във Франция.
От Белгия, участниците са Ярно, който ще поеме отговорността за конвенционалната мандра на родителите си, и Ан-Лийн, която е в подобна ситуация. От България, Невена, която притежава много малка животновъдна ферма, и Симеон, млекопроизводител, също са част от обмена. „Никой от тях не прилага техники за биологично производство“, подчертава Сузан Дале, координатор на земеделската кампания на „Грийнпийс“ във Франция, но всички те са любопитни да разберат как могат да прилагат практики по различен начин, това е много интересно за тях“.
Посещение на фермата Гилбардиер
За начало, те посещават фермата Гилбардиер в Монту-сюр-Биевр и щастливите ѝ собственици Ан и Жил. Моделът на работа на тази ферма за млечни продукти е високо-екологичен затворен цикъл, който ѝ осигурява социално-икономическо равновесие, а то е доста трудно да се постигне в региона. В тази област, както и заради кризата, която удря сектора на селското стопанство, земеделските производители срещат много трудности да преживяват през последните години. „Бъдещето е да контролираме всичко по веригата на производство“, обяснява Ан. „ Храним добитъка единствено с трева от нашата ферма. Така не ни е необходим силаж. След това, обработваме продуктите и продават извара и мляко директно на потребителя. Също така, рециклираме и използваме различни неща повторно дотолкова, доколкото ни е възможно. Например, използваме суроватката, за да храним малкото прасета, които имаме“.
Това, което е особено впечатляващо за пътуващите земеделски производители, е високо иновативната система за сушене на сено с мобилен кран. „Храня добитъка с царевица и други добавки“, обяснява Симеон. „Но Ан и Жил са много по-независими. Те не трябва да си купуват хранителни добавки от другаде, по-икономично е и тяхното мляко и месо са с много добро качество“.
Постоянни източници на вдъхновение
По време на четиридневния обмен, фермерите посещават ферма с крави от шотландската порода Highland, която има отличителната характеристика да се адаптира към всякакъв климат. Те се срещат с Марго, която предлага на клиентите си бране и директни продажби от фермата. Тя разказва за AMAPs (потребителски мрежи, които подпомагат малките местни фермери) и за земеделски производители, които обработват и продават произвежданото сами. Накратко, има цяла мрежа от щадящи околната среда и иновативни земеделски производители – модел, който е много далечен от силно индустриалните примери в страните, от където идват участниците във FarmErasmus.
Невена се завръща от това пътуване с удовлетворение и пълна с идеи: „Ще се използва добросъвестно това, което видях във Франция. Ние нямаме биологичен сертификат, тъй като ще се наложи да инвестират много, за да отговаряме на спецификациите, а също така и няма държавна помощ за това. И все пак, що се отнася до методите ни на работа, нашето стопанство много се доближава до една биологична ферма. В България, не е лесно да обменяш опит с други земеделски производители. Тези, които се занимават със земеделие от дълги години, пазят знанията за себе си“.
Според „Грийнпийс“, трябва да се случи точно обратното: споделяне на опит и техники за развитието на благоприятно за околната среда и хората селско стопанство. Това е единственият земеделие модел, който ще гарантира бъдещето на нашата храна и на земеделските производители.
Блог от Сесил Кайе, част от екипа на „Грийнпийс“ във Франция.