„Грийнпийс“ – България пуска нова линия вода и то на промоция! „Въглищна вода“ е серия от 7 вида „напитки“, вдъхновени от водните басейни, замърсявани и преексплоатирани от въглищната индустрия.
Спряхме се на няколко реки и язовира, които имат специална история.
Реките Струма и Разметаница са в лошо екологично състояние заради вливането на непречистени води от добива на въглища и има ясна връзка между замърсяването на Р. Разметаница заради дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.
Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали пък води до засилен натиск върху реките Сазлийка и Тунджа. Минималните екологични нива в тях са засегнати, за да се осигурява достатъчно вода за язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“. При най-лошия сценарий, водите на река Марица могат да бъдат значително засегнати заради климатичната криза още преди средата на този век.
До седемте „премиум“ (с висока цена и все по-ниско качество и количество – б.а.) разновидности вода първи и ексклузивно се докоснаха новите депутати! Народни представители от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Възраждане“ специално разговаряха с нас за проблема.
Като изключим бутилирането, красивите етикети и церемонията по встъпване в длъжност на новите народни представители, всъщност всички малко или много сме имали досег до тези води. Пряко – хората от съответните региони и косвено – всички останали българи. Все пак водната система е свързана. И затова дотук спираме с хумористичния тон.
Не е случайно, че сложихме „срок на годност“ до 2030 г. Препоръката на учените и заложеният ангажимент за страните от Източна Европа в Парижкото споразумение е да се откажат постепенно от използването на въглища за производството на енергия до тази година, а не „индикативната“ 2038 г., заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Прекратяването на употребата на въглища ще намали натиска върху количествата вода, използвани от индустрията за охлаждане, и качеството на реките, в които се заустват води от тези процеси. Така се създадат и предпоставки за рекултивиране на въглищни мини, които също водят до замърсяване на водни тела, а защо не и до рекултивиране на язовири и връщане на водата от тях в природата?
През изминалата година изготвихме два доклада, които показват сериозния натиск, под който се намират водите на България от въглищната индустрия, както по отношение на замърсяване, така и по отношение на експлоатиране на водните ресурси.
Резултатите от доклада сочат, че от местата, където се съхраняват отпадъците, генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“, редовно се изпускат отпадни води в околната среда. Тези води с повишени концентрации на различни метали и металоиди, асоциирани с пепел от въглища. Отпадните потоци оказват влияние върху качеството на водите и утаечните слоеве на река Разметаница.
Към докладаИзследването откри, че количеството прясна вода за нуждите на електроцентралите в Маришкия басейн е значително и води до засилен натиск върху водните ресурси. Ако сегашният Интегриран план в областта на енергетиката и климата бъде запазен и ако най-лошите климатични сценарии се сбъднат, това би довело до засушавания и воден дефицит, не само по отношение на енергопроизводството, но и за нуждите на градовете, селскостопанския и промишления сектор.
Към докладаКакво препоръчват учените?
За да се задържи световната температура до 1,5°C и така да се избегне стремително задълбочаване на климатичната криза, както и за да бъдат пощадени българските води, е необходимо крайната дата за въглищата – най-замърсяващото и допринасящо за парниковите емисии изкопаемо гориво – да е не по-късно от 2030 г. Ако следваме насоките и поетите ангажименти по Парижкото споразумение, държавите от Източна Европа трябва да се откажат от въглищата до края на 2030 г.
Ето защо такъв е и апелът, който отправяме към депутатите. Да подкрепят и настояват за определяне на 2030 г. като най-късна крайна дата за излизане от въглищната зависимост и да запазят водите на България.
Отправете го и вие, като подпишете петицията!
Можете и да ни подкрепите чрез дарение. „Грийнпийс“ не приема средства от фирми, правителства, общини, междуправителствени и правителствени организации, ЕС и прочее. За да бъдем независими, разчитаме на индивидуални дарения от хора, които ги е грижа за природата и споделят сходни виждания с нас.