Наследството, което индустриалното земеделие оставя след себе си

За много от нас, ходенето на село е свързано с представи за зелени буйни ливади, малки сладки селски къщи, пухкави овце и най-вече чиста природа, които да ни помогнат да се пречистим от забързания и понякога доста замърсен живот в големия град.

Реалността на места като с. Карлуково е точно такава. Селото се намира в карстовия район между реките Вит и Искър, по течение на притока Златна Панега. Районът е известен със забележителни природни красоти – над 200 пещери (включително феноменът „Преходна“), извори, скални образувания и каньони.
От 2001 г., с. Карлуково си има и друга „забележителност“ – склад за пестициди, излезли от употреба.

Употребата на синтетични химически пестициди става широко разпространена преди малко повече от 50 години, придружена от прилив на необуздан оптимизъм. Въпреки това, скоро става ясно, че някои от тези пестициди, като ДДТ например, имат катастрофални последици за околната среда. Едва в началото на 2000-те години, най-опасните 12 от тези химикали са забранени в световен мащаб. 9 от тези 12 т.нар. “устойчиви органични замърсители” са пестициди (за повече информация вижте Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители [2]). Но какво се случва със забранените или излезлите от употреба пестициди?

По данни на Министерство на околната среда и водите, на територията на България има 323 броя складове, в 288 от които се съхраняват забранени и негодни за употреба пестициди. Общото количество на пестицидите възлиза на 4900 тона. [1] Според министъра на околната среда и водите, както и европейското и българското законодателство, наличието на негодни за употреба пестициди на територията на цялата страна, включително и съхраняването им в необезопасени места, е национален проблем.

Складът в с. Карлуково е построен през 2001 г. с обещанието, че ще бъде там не повече от 2 години. Четиринайсет години по-късно обаче, 63 000 кг твърди и 8 000 л. течни пестициди се съхраняват в 2 помещения. Тези помещения далеч не наподобяват място за съхранение на химикали, които представляват риск за човешкото здраве и околната среда. Стените на помещенията са пропукани на места, изолацията на покрива е разкъсана, една от вратите е корозирала, а другата – е отключена, целостта на оградата е компроментирана и няма охрана. Хората от селото са притеснени за собственото си здраве и за бъдещето на дома си. Много от тях разказват за случаи на умрели животни, както и за влошено здраве. Заложен на карта е и техния поминък, тъй като в района могат да се развиват най-вече туризъм или земеделие. Нито една от тези дейности не подхожда на местоположението на скалада за пестициди. От една страна, никой турист не би се наслаждавал на токсичните миризми, които се носят в района и са особено силни през лятото. От друга, рискът от замърсяване на подпочвени води и почви с опасни химикали не прави местността особено привлекателна за обработване на земята и развиването на земеделска дейност.

Наскоро, Република България и Конфедерация Швейцария сключват споразумение за обезвреждане на излезли от употреба пестициди. Проектът предвижда саниране на складове и обекти, обезвредено съдържание на най-рисковите контейнери и транспортирането им до малък брой централизирани площадки, откъдето на по-късен етап ще започне постепенното им обезвреждане [3].

Решение ли е това обаче на този много по-дълбок проблем на индустриалното земеделие? Складът в с. Карлуково е само един от примерите за провалите на настоящата система за производството на храната ни. Около 500,000 метрични тона залежали пестициди са били изоставени в цял свят [4], включително в държави като България. Те обикновено се съхраняват в подобни лоши условия, често в райони, близо до населени места. Те са наследството ни от широкоразпространената ежедневна употреба на милиони тонове и стотици видове синтетични химически пестициди, характерна за индустриалното земеделие.

Време е за промяна. Необходимо е да се погрижим не само за трайното обезвреждане на негодни за употреба пестициди и препарати, като тези в склада в с. Карлуково, но и цялостно да променим политиките, свързани с производството на храната ни. Налице са големи пропуски в оценката, разрешаването и наблюдението на пестициди в Европейския съюз. Тези пропуски са например това, че се разчита на моделиране, а не на полеви данни, че се правят оценки и се тестват само активните съставки на пестициди, а не крайните продукти, които се използват в практиката. В крайна сметка, дори и регулираната употреба на пестициди създава неприемливи рискове за екосистемите, които правят човешкия живот на Земята възможен и смислен.

Защо екологичното земеделие има значение? Като комбинираме модерната наука и иновациите с уважението към природата и биологичното разнообразие, можем да защитим почвата, водата и климата. Здравата плодородна почва, чистата вода и благоприятният климат правят производството на храната ни възможно. В Европа, това означава, че политиците трябва да действат и да насочат субсидиите към екологични земеделски практики, за да предоставят на потребителите и производителите търсените от тях здравословна храна и здравословно земеделие.

[1] http://agrozona.bg/v-balgariya-ima-4900-t-negodni-za-upotreba-pestitsidi-v-288-sklada/

[2] Кратко представяне на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/Stockholm_convention_bg.pdf; Страница на МОСВ относно устойчивите органични замърсители, http://www.chemicals.moew.government.bg/chemical/site/Pages/POPs.page
[3] С финасовата подкрепа на Швейцария МОСВ предприема действия за обезвреждане на пестицидите с изтекъл срок на годност, http://www3.moew.government.bg/?show=news&nid=1369
[4] http://www.greenpeace.org/international/en/news/features/an-international-greenpeace-ac/