През пролетта, преди разлистването на дърветата или едновременно с него, цъфтят и ябълките. В този толкова красив сезон, ни се отдава възможността да посетим ябълковите градини на Павлин от “Дио Био”. Изключително емоционално и вдъхновяващо е за мен да слушам разказите на хора, които се грижат за земята и ѝ помагат да ни дарява с вкусни плодове като ябълките. По съвсем различен начин гледам на храната, която те са отгледали, след като съм чула историята ѝ.
Снимка: Иван Дончев
В низината на планина Пъстрина сме, в едно малко селце, близо до Монтана. Пътят вече не е асфалтиран, a зад следващата горичка се открива една обширна поляна, обсипана с цъфнали ябълкови дръвчета. Посрещат ни кучето, което пази една от градините, и бай Митко, който се грижи за нея. Разказва ни как собственоръчно (е, с помощта на още няколко души) е посадил тези близо 50 дка ябълки, сред които се разхождаме. Той познава всяко едно дръвче в градината, за която се грижи, и добре разбира от какво имат нужда, за да растат ябълките здрави, вкусни, чисти. Малко по-късно пристига и самият Павлин, който ни споделя как е решил да започне да отглежда ябълки по биологичен начин. Здравето на децата му е основната причина, заради която стартира. Вече 6 години поддържа екологичното равновесие в градината, отглеждайки плодове без помощта на синтетични химически пестициди.
Снимка: Иван Дончев
При част от агротехническите мероприятия, производството следва биодинамичния календар, разработен от Мария Тун (повече за пермакултурата тук – http://www.iknowwhogrewit.org/bg/blog/p/3084). “Дио Био” е едно от първите стопанства в България, което прилага и хомеопатия като метод за предпазване на растенията от болести. Екосистемата в градината се възстановява с всяка изминала година – има калинки, златоочици, гнезда на птички, дори семейство смокове, а за опрашването и обилния добив се грижат пчелите, чиито кошери се намират в градината. Пчелите, които са навсякъде по цветовете на дръвчетата около нас, жужат в знак на потвърждение.
А какви цветове само! Толкова са красиви, че не мога да повярвам как все още никой не ги е увековечил в поема като символ на пролетта, както е например с цъфтежа на японските вишневи дървета. А може би е, но аз просто не знам. Вместо това, ако реша да потърся малко информация за символиката на цъфтящите ябълкови дървета през пролетта, по-скоро се натъквам на съвети за пръскане с химикали против вредители. И Павлин се е сблъсквал с този проблем – когато споделили с агронома, от когото купили посадъчния материал, че искат да отглеждат дръвчетата, спазвайки принципите на биологичното земеделие, той им казал, че това при ябълките е невъзможно, защото болестите и неприятелите, които ги нападат, са много упорити и без конвенционални препарати “няма да мине”.
Снимка: Иван Дончев
Това може би е мотивирало Павлин и семейството му още повече и напук те все пак се заемат с гледането на дръвчетата по “неконвенционален начин”. Разхождайки се из градината няма как да останат незабелязани закачените кофички с вода, боядисани в син цвят. Има много просто обяснение за присъствието им – мъхнатият бръмбар е привлечен от цвета и попада в капана от дъждовна вода. Бай Митко споделя, че един от съседите в селото му се оплакал от същия проблем. Можете ли да познаете дали на излизане от селото не видяхме поне още една градина, цялата окичена с боядисани в синьо кофички по дърветата?
Снимка: Иван Дончев
И това е само един от изобретателните и новаторски примери, които Павлин може да даде за това как се справят с неприятелите. Градините му са един нагледен пример за това как биологичното земеделие комбинира традиции, иновации и наука – в полза околната среда, в наша полза. То работи за изграждането на честна връзка между хората и природата и добро качество на живот за всички замесени в процеса. Павлин е наистина един пионер в екологичното земеделие.
Традиционно, фермерите са едни от най-необичайните съюзници на “Грийнпийс” по пътя към една по-добра и по-зелена планета. Въпреки това, колкото повече си говорим с тях, толкова повече разбираме, че се стремим към едни и същи неща – честно и екологично производство на храна, в чийто център са хората – както производителите, така и потребителите. От първо лице разбирам колко е важно да не губим връзката с производителите и с храната ни, която е част от нашата култура и идентичност. Все повече се убеждавам, че храната символизира живот, култура, здраве и любов. Нямам търпение да стане време да помагаме с беритбата.
*Меглена Антонова е координатор на кампанията “Екологично земеделие” в “Грийнпийс”- България