Неоникотиноидите са системни инсектициди. Системни инсектициди са тези инсектициди, които навлизат в тъканите на растенията през листата или корените и се пренасят при движение на соковете им. На практика, тези инсектициди могат да бъдат намерени във всички части на растенията. При цъфтежа на растенията неоникотиноидите присъстват в нектара и прашеца. Действат токсично през стомаха на насекомите със смучещ устен апарат, аналогично на стомашно-действащите инсектициди. Неоникотиноидите засягат нервната система на насекомите, като причиняват парализа или смърт.
За повечето от неоникотиноидите е доказано, че са устойчиви в продължение на години и са намерени остатъци от тях в растения няколко години след третирането. Изследвания, проведени в Европа през 90-те години доказват, че остатъци от неоникотиноидите могат да се акумулират в полена и нектара на третираните растения и представляват потенциален риск за насекомите-опрашители.
Неоникотиноидите в почвата могат да се абсорбират и от култури, които не са били третирани, две години след първата употреба. Те могат да се намерят в цветния прашец и нектара на цветовете на нелекувани растения и то при нива, токсични за пчелите.
Как неоникотиноидите въздействат върху пчелите?
Най-често неоникотиноидите се използват за обработване на семена. След засяването на семената, заедно с развитието на растението, във всички негови части със соковете се разнасят и неоникотиноидите.
Събирайки нектар и прашец, както и когато утоляват жаждата си с гутационната течност на растението, пчелите и другите опрашители са изложени на въздействието на неоникотиноидите. Ако пчелите са поели голямо количество неоникотиноиди, те умират; ако поетото количество неоникотиноиди не е достатъчно да ги убие веднага, то въздейства на нервната им система и те губят възможност да се ориентират и не могат да се върнат в кошера, загубват се и умират; ако поетото количество неоникотиноиди от пчелите е в сублетални дози (доза, която не е достатъчно голяма, за да причини смърт, но може да разболее даден организъм или да го накара да промени поведението си), те го внасят в кошера. На практика в кошера постъпват нектар и прашец, съдържащи малки (сублетални) дози неоникотиноиди. С тях се хранят всички пчели в кошера – ларвите, младите пчели, пчелите работнички.
Хроничното приемане на сублетални дози неоникотиноиди не убива пчелите веднага, но им въздейства крайно негативно. Някои от последствията са дезориентация, намалена способност за намиране на кошера, намалена ефективност на търсенето на храна, проблеми с паметта и учението, липса на общуване в колонията, проблеми при отглеждането на младите пчели, неефективност на метаболизма и отслабване на имунната система.
Тъй като семената се обработват с неоникотиноиди преди да се посеят, замърсен с неоникотиноиди прах може да се освободи от оборудването за засаждане на семена и да се разпространи извън полетата, предназначени за посяване на третираните семена. Част от неоникотиноидите остават и в почвата за продължителен период от време – понякога за 2 – 3 и повече години (в зависимост от вида на инсектицида, вида на почвата, излагането на слънчева светлина и температурните условия). Многото променливи, свързани с устойчивостта на неоникотиноидите в околната среда, прави прогнозирането и определянето на съдбата на техните активни вещества трудно. Това води до несигурност при оценката на излагането на различни организми на тези вещества и свързаните с него рискове.
Неоникотиноидите не са единствената заплаха, която застрашава пчелите. Например, изследвания свързват паразита Nosema ceranae и неоникотиновите пестициди със загубата на пчели в САЩ и Испания. Когато гъбните патогени са подпомогнати от сублетални дози неоникотиноиди, те си взаимодействат в синергизъм и като следствие, много по-ефективно убиват насекомите (синергизъм – ефектът от съвместното действие на два и повече фактора е по-голям от сумата на отделните фактори, ако действат самостоятелно 1+1=3).
В България, паразитът Nosema ceranae също е разпространен, но поради липсата на действаща система за следене на здравния статус на пчелите, никой у нас не може да каже до каква степен пчелите са засегнати от това заболяване. А съвместно вредно въздействие на неоникотиноидите и Nosema ceranae върху пчелите със сигурност има, само че няма кой да го изследва и анализира.
Какво е положението с използването на неоникотиноидни пестициди в България?
В края на 2013 г. влиза забрана за използване на неоникотиноидите имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин на територията на Европейския съюз.
В чл. 53 от Регламент (ЕО) 1107/2009 обаче се предвижда възможност за дерогация (изключение от правилото) от забраната за използване на неоникотиноидите. Възползвайки се от тази вратичка в законодателството, през 2015 г., тихомълком, със заповед на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са били внесени малки количества неоникотиноиди, което е останало неизвестно на пчеларската общност. Всички внесени неоникотиноидни пестициди са предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях – телен червей и сив царевичен хоботник.
Понеже кампанията за внос на неоникотиноиди през 2015 г. е минала успешно, апетитът на производителите на царевица и слънчоглед е нараснал и за 2016 г. вече се разрешава употребата на значително по-големи количества неоникотиноиди в 23 административни области (почти в цялата страна).
Къде остава тогава забраната за използване на неоникотиноидите? Къде остава опазването на пчелите и другите опрашители – толкова важни за земеделската система и отглеждането на храната ни?
Установено е, че една трета от осигуряването на храна за хората зависи от пчелното опрашване и гибелта на пчелите и другите опрашители е сериозно предупреждение за човечеството, че екологичното здраве на планетата е застрашено. Важно е да се възстановят добрите отношения, които винаги са съществували между пчеларството и селското стопанство и да се запазят жизненоважните услуги на опрашителите за обществото. Политиците трябва да използват тази възможност и да предприемат действия, за да се премине към селскостопански модели, които са по-благоприятни и по-малко вредни за околната среда, опрашителите и фермерите.