Над 90% от изследваните марки сол съдържат пластмаса, показва ново проучване

Съобщение за печата - октомври 24, 2018
Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-накрая от каменната сол – показател за нивата на пластмасово замърсяване в районите, където се добива солта

Над 90% от изследваните марки сол в световен мащаб съдържат микропластмаси, като най-голямо е количеството им в солта с произход от Азия. Това показва ново изследване, проектирано съвместно от Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския национален университет Инчеон и „Грийнпийс“ — Източна Азия. [1]

Проучването, публикувано в научното списание „Environmental Science & Technology“, анализира 39 марки сол за наличие на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-накрая от каменната сол – показател за нивата на пластмасово замърсяване в районите, където се добива солта [2]. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно изследване[3].

„Не можем да избягаме от пластмасовата криза, докато пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е изключително важно големите производители, потребителите и правителствата незабавно да намалят зависимостта от пластмасите за еднократна употреба," казва Деница Петрова от „Грийнпийс“ — България.
Надграждайки върху досегашни проучвания на пластмасовото замърсяване в солта, това изследване е първото с такъв широк обхват, което разглежда връзката между географското разпространение на замърсените проби от морската сол с нивата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси.

Изследването изтъква Азия като гореща точка на световното замърсяване с пластмаса. Това означава, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли потенциално да бъдат изложени на по-голям риск поради изключително тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол[4]. Не трябва да се успокояваме, че Азия е начело в тази мрачна статистика — оттам рибата и морските продукти достигат до супермаркетите във всяка точка на света.

Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно [5].

„Изводите от изследването показват, че поглъщането на микропластмаси от хората чрез морски продукти е силно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден регион“, заяви професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на изследването. „За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци“, добави той.

„Призивите за повече рециклиране само отлагат проблема. Изходът от кризата е да променим напълно отношението си към пластмасите и да ги използваме само там където има нужда: за дълготрайни, безопасни, устойчиви приложения. Едно добро начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят използването на еднократни пластмаси на своята територия, така че в заведенията и по време на обществени събития да се използва посуда за многократна употреба.“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.

По-рано този месец „Грийнпийс“ и „За Земята“, заедно със световната коалиция „Break Free From Plastic“ оповестиха, че компаниите Coca-Cola, PepsiCo и Nestlé са производителите на най-често срещаните  опаковки и пластмаси за еднократна употреба, които замърсяват нашите океани и водни пътища в световен мащаб, според резултатите от проведени над 200 почиствания в над 40 страни.

 

 

 

Бележки
[1] Kim, Ji-Su et al. (2018) Global Pattern of Microplastics (MPs) in Commercial Food-Grade Salts: Sea Salt as an Indicator of Seawater MP Pollution. Environmental Science & Technology. DOI: 10.1021/acs.est.8b04180. Тази работа бе подкрепена от Националната фондация за научни изследвания на Корея (NRF).
[2] Общо 39 проби сол бяха доставени от 21 държави/ региони - Австралия, Беларус, Бразилия, България, Великобритания, Виетнам, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Китай, Корея, Пакистан, Филипините, Франция, Хърватия, Румъния, Сенегал, Тайван, Тайланд, САЩ. Въз основа на суровината и местоположението на производството солните проби включват 28 морски соли от 16 страни/региони, 9 скални соли от 8 страни/региони и 2 солни езера от 2 страни/региони.
[3] Само три марки от изследвани соли не съдържат никакви микропластмасови частици в двойно тестваните лабораторни проби. Това са пробата от  Тайван (рафинирана морска сол), Китай (рафинирана скална сол), Франция (нерафинирана морска сол, получена чрез изпаряване на слънчева енергия). Всички други проби сол съдържат микропластмасови частици.
[4] Jambeck, J.R. et al. (2015) Plastic waste inputs from land into the ocean. Science. Vol. 347, issue 6223, p. 768-771.
[5] Съдържанието на микропластмаси силно се различава между различните марки соли, като то е особено високо в солите, употребявани в Азия. Въз основа на средно съдържание на микропластмаси от 506 частици на килограм за всички проби сол, включително индонезийската проба, се изчислява, че средният възрастен човек консумира приблизително 2000 броя миркопластмасови частици годишно чрез приема на сол.
[6] Break Free From Plastic е световно движение, което се стреми към бъдеще без пластмасово замърсяване. Докладът за резултатите от почистванията с ревизия на марките е тук: https://www.breakfreefromplastic.org/2018/10/09/globalbrandauditreport/.

Снимки с висока резолюция са налични тук.

 

Категории