Как пластмасата заразява света?

Когато се преместих от Задар, Хърватия в Ню Йорк през 2003 г., бях шокирана от количеството пластмаси, които профучаха през живота ми. Всъщност  бях обидена. Не съм ли човек, който заслужава  да пие кафе от керамична чаша, да яде обяд от истинска чиния и да пие вода от чаша, направена от стъкло?

Отказвах инстинктивно пластмасите за еднократна употреба като нещо, което понижава стойността на живота ми, без все още да си давам сметка за опустошителното им въздействие върху околната среда, хората и животните. Бях горда с Хърватия, защото абсолютната практичност и свръх забързания начин на живот с пластмасата, която толкова много му отива, не бяха завладели моята малка родина. Когато обаче се върнах у дома пет години по-късно, нещата вече започваха да се променят.

Днес, през 2017 г., пластмасовата чума се е установила в Хърватия, както в много други страни, които не бяха „пристрастени” към еднократната употреба в миналото. За съжаление, любимото ни Адриатическо море изпитва последиците от замърсяването с пластмаса най-силно.

И така – как и защо пластмасata заразява света?

Разработването на пластмасови материали започва през 30-те и 40-те години на ХХ век, а към масовото производство се пристъпва през 50-те години. Този материал е много практичен, гъвкав, лек , лесен за обработка, така че не е изненадващо, че бързо се превръща във всекидневна вещ от бита, особено в САЩ.  Скоро след това производството на пластмаса се увеличава невъобразимо, докато не достига 269 милиона тона през 2015 г.  Най-големият производител на пластмасови материали е Китай (27,8%), следван от Европа (18,5%) и държавите, страни по Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) – Канада, САЩ и Мексико (18,5%) ^[1].Повечето суровини за производството на пластмаси идват от изкопаеми горива – нефт, въглища и газ, т.е. невъзобновяеми източници, които замърсяват околната среда, застрашават здравето на хората и причиняват промените в климата. Тези причини са повече от достатъчни, за да оставим изкопаемите горива под земята, незавивимо от тяхната употреба.

Повечето пластмаси са предназначени за еднократна употреба, а най-много – за опаковки, върха на еднократната употреба. Това е подходящ повод да си припомним, че пластмасовите изделия имат много дълъг живот – отнема им стотици, понякога хиляди години да се разложат. Затова е абсурдно да използваме някои от тях, като споменатите опаковки, бъркалки за кафе или клечки за уши буквално за секунди и после да ги изхвърлим.

Благодарение на масовото производство в съчетание с еднократната употреба се създават невъобразими количества боклук, който накрая, за нещастие, често попада в нашите морета и океани. Досега по света в употреба са влезли 8 300 милиона тона новопроизведени пластмасови продукти, като по-голямата част от тях – 6 300 тона, са се превърнали в отпадъци.

79% от тези отпадъци са депонирани на сметища, 12% са изгорени, а едва 9% са рециклирани ^[2]. Заради лошо управление на отпадъците по света пластмасата на сметищата или се изгаря, което причинява замърсяване на въздуха, или минава по разнообразни водни пътища, за да се озове накрая в океана. Ето защо между 60% и 80% от всички боклуци в моретата са пластмаси, които вредят на морските животни, като увреждат храносмилателната им система, оплитат се около тях и ги задушават или причиняват недохранване (например, ако животните ядат пластмаси, които вземат за медузи). Когато пластмасите се раздробяват до микро- и наночастици и стават храна за морските обитатели, те могат да влязат и в хранителната верига на човека. Макар и да е необходимо, рециклирането изобщо не е толкова ефективно, колкото би трябвало да бъде за извличането на значително количество пластмасови отпадъци от природата. За да се отървем от пластмасовите отпадъци, е енобходимо редуциране при източника, което означава, че трябва да спрем да произвеждаме и употребяваме толкова огромни количества пластмаси за еднократна употреба.

Тогава защо продължаваме да използваме материал, който в крайна сметка ни струва толкова скъпо. Защо се съгласяваме с това? Причината е банална – за да печелят корпорациите много пари. Как ни превръщатв съучастници в унищожаването на околната среда, особено на нашите океани, които поемат до 12 милиона тона боклуци годишно? Като налагат културата на изхвърлянето, представяйки еднократната употреба като нещо нормално и убеждавайки хората, че пластмасата е евтина, практична и безопасна.

Средиземно море, част от което е Адриатическото море, вече е застрашено от замърсяването с пластмаси. Плътността на пластмаса в Средиземно море е 1 предмет на 4m², приблизително колкото в т. нар. острови от боклуци в Световния океан.^[3] Ситуацията е обезпокоителна и да, появяват се възможни решения за проблема. Пластмасите за еднократна употреба имат много алтернативи – чешми за вода по улиците или диспенсъри в магазините, опаковки за многократна употреба с инфраструктура за връщане, системи за доставка без опаковка и много други. Освен по-голямата отговорност за производителите и корпорациите към техните продукти, повторната употреба на материалите и по-високите дялове на рециклирани отпадъци, най-важната стъпка е да се откажем от еднократния начин на живот. Трябва да уважаваме природата, да уважаваме живота, да уважаваме себе си. Заслужаваме качество и дълготрайни вещи, които да използваме и на които се радваме много пъти.

Михаела Богелич

Активист срещу пластмасите

Грийнпийс Хърватия