Блог от Евгения Ташева, екип „Нулеви отпадъци“, екологично сдружение „За Земята“
Пиете ли още бира в стъклени бутилки? Ако да, значи знаете за 20-те стотинки депозит – това е цената на усилието да върнете празната бутилка, когато отивате за нова или за друго нещо.
Депозитът е обещание, че ще върнете опаковката, независимо дали е пластмасова, стъклена бутилка, метално кенче или кутия от сок. И именно тези 20 стотинки са причината стъклените бутилки от бира, консумирана от почиващите си из градските паркове и градинки, да бъдат прилежно събирани и предавани, вместо да се търкалят наоколо, както най-често става с пластмасовите ‘галонки’.
Но какво би било ако и върху галонките имаше „залог“ от 20 ст.? Какво би било ако имаше подобна цена и за опаковките от газирани напитки, води, сокове, алкохоли и други? Дали щяха да се трупат във всяко селско дере, крайпътна канавка, изоставена собственост и обществена зелена площ?
При връщането на бутилка за многократна употреба, която ще бъде използвана пак за същата цел (бира), се спестява много повече ресурс, отколкото при рециклирането на еднократни бутилки. Но дори когато връщаме еднократните си бутилки, допринасяме пряко за висококачествено рециклиране, защото материалът остава чист. За сравнение в цветните контейнери обичайно има 15%-30% полезни вторични суровини. Слаба мотивация, недоверие в системата (“защо да разделям, те нали на едно място ги возят”) и често липса на близки контейнери – това са основните пречки днес между хората и рециклирането.
Цветните контейнери са красиви и необходими и трябва да се ползват по предназначение. Но те очевидно не успяват да привлекат достатъчно рециклируеми опаковки, за да има България по-прилично ниво на рециклиране от едвам докарваните сега 25%. В България има система за разделно събиране на опаковки от близо 10 години – за това време нито различните организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки, нито местните или централните власти успяха да убедят и научат гражданите да разделят отпадъците си. Вместо 10 години усилия, нужни са около 10 секунди, за да разберете и харесате депозитната система. Тя е проста, справедлива и ефективна. 20 стотинки са си 20 стотинки.
И като теглим чертата, депозитната система спестява от обществените разходи за управление на отпадъците, защото има по-малко нужда от почистване на изхвърлени не на място неща и по-малко общински разходи за транспортиране и сортиране, и поселдващо изгаряне или (все по-скъпо) изхвърляне на сметище или депо. Чрез депозита производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни опаковки, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране.
Въпросът не е дали депозитната система работи. Над 40 региони и държави по света са въвели задължителен депозит за определени опаковки и нито един от тях не се отказва досега от системата. Напротив, на път да я въведат са още Латвия, Шотландия, Фландрия (Белгия), Каталуния (Испания) и – може би – България. Въведените депозитни системи водят до средно 30% по-високо рециклиране, 30% до 50% по-малко разхвърляни отпадъци извън контейнерите, милиони спестени местни разходи за управление на отпадъци и нови зелени местни работни места.
Въпросът е: Кой плаща цената на повсеместното замърсяване с еднократни пластмасови опаковки по реки и дерета, на плажа и в морето?
Отговорът e: ние – като потребители на опаковани стоки и местни данъкоплатци.
Време е производителите на опаковани стоки, които бързо се превръщат в отпадъци, да поемат отговорност и да осигурят намаляване на отпадъците и повишено повторно използване и рециклиране на своите стоки. Време е за депозитната система в България.
Депозитът е обещание, че ще върнете опаковката, независимо дали е пластмасова, стъклена бутилка, метално кенче или кутия от сок. И именно тези 20 стотинки са причината стъклените бутилки от бира, консумирана от почиващите си из градските паркове и градинки, да бъдат прилежно събирани и предавани, вместо да се търкалят наоколо, както най-често става с пластмасовите ‘галонки’.
Но какво би било ако и върху галонките имаше „залог“ от 20 ст.? Какво би било ако имаше подобна цена и за опаковките от газирани напитки, води, сокове, алкохоли и други? Дали щяха да се трупат във всяко селско дере, крайпътна канавка, изоставена собственост и обществена зелена площ?
При връщането на бутилка за многократна употреба, която ще бъде използвана пак за същата цел (бира), се спестява много повече ресурс, отколкото при рециклирането на еднократни бутилки. Но дори когато връщаме еднократните си бутилки, допринасяме пряко за висококачествено рециклиране, защото материалът остава чист. За сравнение в цветните контейнери обичайно има 15%-30% полезни вторични суровини. Слаба мотивация, недоверие в системата (“защо да разделям, те нали на едно място ги возят”) и често липса на близки контейнери – това са основните пречки днес между хората и рециклирането.
Цветните контейнери са красиви и необходими и трябва да се ползват по предназначение. Но те очевидно не успяват да привлекат достатъчно рециклируеми опаковки, за да има България по-прилично ниво на рециклиране от едвам докарваните сега 25%. В България има система за разделно събиране на опаковки от близо 10 години – за това време нито различните организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки, нито местните или централните власти успяха да убедят и научат гражданите да разделят отпадъците си. Вместо 10 години усилия, нужни са около 10 секунди, за да разберете и харесате депозитната система. Тя е проста, справедлива и ефективна. 20 стотинки са си 20 стотинки.
И като теглим чертата, депозитната система спестява от обществените разходи за управление на отпадъците, защото има по-малко нужда от почистване на изхвърлени не на място неща и по-малко общински разходи за транспортиране и сортиране, и поселдващо изгаряне или (все по-скъпо) изхвърляне на сметище или депо. Чрез депозита производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни опаковки, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране.
Въпросът не е дали депозитната система работи. Над 40 региони и държави по света са въвели задължителен депозит за определени опаковки и нито един от тях не се отказва досега от системата. Напротив, на път да я въведат са още Латвия, Шотландия, Фландрия (Белгия), Каталуния (Испания) и – може би – България. Въведените депозитни системи водят до средно 30% по-високо рециклиране, 30% до 50% по-малко разхвърляни отпадъци извън контейнерите, милиони спестени местни разходи за управление на отпадъци и нови зелени местни работни места.
Въпросът е: Кой плаща цената на повсеместното замърсяване с еднократни пластмасови опаковки по реки и дерета, на плажа и в морето?
Отговорът e: ние – като потребители на опаковани стоки и местни данъкоплатци.
Време е производителите на опаковани стоки, които бързо се превръщат в отпадъци, да поемат отговорност и да осигурят намаляване на отпадъците и повишено повторно използване и рециклиране на своите стоки. Време е за депозитната система в България.
