Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло.
Ако искаш да подкрепиш петицията ни за по-амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1
Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече?
Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.
Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с онлайн калкулатора ни.
По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.
Вижте видеото, как можем да направим одит на марките у дома.
Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.
Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.
Статистика:
7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг
Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден.
Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.
Разбор
Да погледнем по-отблизо какво има в купа.
- 3/4 от съдържанието са опаковки от хранителни продукти.
Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.
Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни консумация за една седмица.
Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета, една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.
Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани
Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.
Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране.
Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.
Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…
Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.
Изводи
Око да види
Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на „бързите пластмаси“: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.
Преосмисляне
За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.
И все пак
Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на „амбалажа“ срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.
- Тогава какво ни остава?
Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората.
Какво можете да направите?
Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.
Други полезни връзки:
- Наръчник за бранд одит у дома.
- Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките
- Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.
- Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки.
Подкрепи действията ни в борбата с пластмасовото замърсяване, като подпишеш петицията ни: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1