Вкусни пластмасови хапки

Част 3 от „Атлас на пластмасата“

Ефектите от неконтролируемото производство на пластмаса върху околната среда вече не могат да се пренебрегват. Последствията за човешкото здраве са по-слабо познати – от добива на суровини до изхвърлянето на отпадъци.

Хранителната индустрия е сериозен потребител на пластмаса. Фолиото и пяната са предназначени да предпазват храната от повреждане, да я поддържат свежа и да я правят привлекателна. Но красотата има цена: пластмасата се озовава върху обработваема земя и попада в нашата хранителна система.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1!

Много от химикалите в пластмасата оказват влияние върху човешкото здраве. Последиците могат да бъдат както сериозни, така и дългосрочни.

Краставици, увити в полиетилен, предварително нарязана салата, готова за ядене в купичка за еднократна употреба, готови ястия на отделни порции: рафтовете на супермаркета са затрупани с опакована в пластмаса храна. Пластмасата играе централна роля, когато маркетингът на храни напусне местните пазарни щандове и навлезе в супермаркетите с техния богат асортимент от преработена храна от целия свят. В супермаркетите обичат да предлагат едни и същи хранителни стоки през цялата година, независимо от региона.

Опаковката гарантира, че продуктите остават свежи и може да се транспортират отдалеч. Освен това много потребители в развития свят искат да имат възможност да приготвят храна бързо: удобството е на дневен ред. Изследване в Германия през 2019 г. установи, че 48% от хората смятат за важно да могат да приготвят ястията си бързо и лесно. Хранителната индустрия отговаря на такива изисквания като предлага предварително нарязани и предварително приготвени продукти, всички опаковани в пластмаса.

Количеството опаковки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, се увеличава от години. В Европа през 2018 г. индустрията използва над 1,13 трилионa продукти с опаковка. Най-често срещаният вид опаковки е, разбира се, пластмаса. Анализ на Института за европейска политика по околна среда подкрепя тези констатации: повечето пластмасови боклуци в океаните са изхвърлени опаковки от храни.

Бутилирана вода се предлага като здравословна алтернатива на чешмяната вода. Производителите трябва да описват подробно съдържанието на минералите. Пластмасовите микрочастици не се изписват като съставка.

Опаковката обаче не е единственият виновник. Селското стопанство е шестият по големина потребител на пластмаси в Европа: в световен мащаб то използва около 6,5 милиона тона материал всяка година. Производството на плодове и зеленчуци изглежда немислимо без пластмаса: напоителните системи, оранжериите и полиетиленовите тунели са направени от него. Пластмасовите мрежи пазят птиците от овощни дървета и храсти. Цели полета са покрити с листови материали, за да се затопли почвата и да се удължи вегетационният сезон – например, аспержите могат да бъдат събирани по-рано.

Друг съществен проблем са микропластмасите. Те променят структурата на почвата, както и местообитанието на живите организми, които са важни за поддържането на плодородността на почвата – от микроорганизми до земни червеи. Освен това

пластмасовите микрочастици действат като магнит, който привлича определени видове токсични вещества.

Възможните ефекти на микропластмасите върху човешкото тяло все още до голяма степен не са проучени. Известно е, че пластмасата може да попадне в тялото, когато се храним и пием течности. Проучване на университета в Нюкасъл в Австралия през 2019 г. изчислява, че хората могат да поглъщат до 5 грама пластмаса всяка седмица – теглото на една кредитна карта. Друго проучване от Канада установи, че хората, които пият вода от пластмасови бутилки, вливат в гърлото си нещо от порядъка на 130 000 пластмасови микрочастици всяка година. С вода от чешмата са само 4000 частици. Това са притеснителни числа.