Автор: Elvira Jiménez
Превод: Десислава Станчева

Замърсяването с пластмаса е глобална заплаха. Благодарение на  обществения натиск по цял свят, много компании започват да разбират, че носят отговорност за това замърсяване. Все по-често ни бомбардират с корпоративни новини, свързани с въвеждането на нови продуктови опаковки, като „100% разградими опаковки“, „изработени от биоразградима пластмаса“ или „устойчива хартиена опаковка“. Но до какво всъщност водят тези инициативи и решение ли са те на кризата с пластмасовия отпадък?

Пластмасов боклук, разнесен от доскоро открито сметище за битов отпадък „Ла Кро“в Ентресен, Франция
Пластмасов боклук, разнесен от доскоро открито сметище за битов отпадък „Ла Кро“в Ентресен, Франция. © Волф Вихман / „Грийнпийс“

Нека започнем с бързо припомняне какво всъщност ни постави в тази ситуация: Пластмасата за еднократна употреба, която се използва за няколко минути или дори секунди, а след това се изхвърля. А сега нека погледнем какви са най-често срещаните „решения“, прокламирани от компаниите.

  • Хартията – На пръв поглед хартиените продукти може да ни се струват добро решение и да са сравнително лесен начин за трансформация от страна на компаниите, но мащабното заменяне на пластмасата с хартия би имало пагубно влияние върху световните гори. А те играят ключова роля за опазване здравословното състояние на природата чрез естественото поглъщане и складиране на въглероден диоксид, изхранването на местното население и поддържането на уникалното биоразнообразие. Имайки предвид настоящия натиск, който се упражнява върху лимитираните горски ресурси, по-скоро все по-голяма част от тях ще имат нужда да бъдат защитавани и възстановявани, а не трансформирани за нуждите на нашата зависимост към еднократната употреба.
  • Био пластмаса – Друга смущаваща насока е преминаването към „био пластмаса“ – термин, който се използва за пластмаса, която е биоразградима или компостируема и която може дори да включва пластмаса на базата на изкопаеми горива. Проблемът с био пластмасата има две измерения. Първото е произходът – по-голямата част от био-базираните пластмаси се добиват от земеделски култури, които пък се съревновават с културите, отглеждани за храна. Това само по себе си заплашва хранителната сигурност и води до промяна в използваемата земя и съответно регистрира селскостопански емисии. Второто е какво се случва с био пластмасата след като бъде изхвърлена. Биоразградимата пластмаса се разгражда само при условия на много високи температури и влажност, които са изключително редки в естествената природа. Биоразградимите пластмаси също така се разпадат на малки частички точно както обикновената пластмаса и тези частички биха могли да попаднат в животните, от където да станат част от хранителната верига. Компостируемите пластмаси от друга страна се разграждат напълно, но отново при определени условия, които се намират по-често в индустриалното компостиране и много по-рядко в домашни условия. Повечето общини нямат нужното оборудване и компостируемата пластмаса е по-вероятно да бъде депонирана или изгорена, което не я прави много по-различна или по-добра от конвенционалната.
  •  Рециклируема пластмаса – И последни, но не на последно място са опаковките от 100% рециклируема пластмаса. Те много често са рекламирани като нещо добро, но в действителност не са. Повече от 90% от всяка пластмаса някога виждала бял свят не е рециклирана. Системите за рециклиране не могат да се справят с согромните обеми отпадък, който генерираме и съоръженията се претоварват. Тъй че е много по-вероятно пластмасата да попадне на бунището, в инсинератора или сред природата, отколкото да бъде рециклирана. Също така пластмасата, която се се „рециклира“ не се превръща в нова опаковка, а се използва за направата на нови продукти с по-ниско качество и стойност, които не могат да се рециклират повече. Всяка община има различен капацитет за преработване на различните видове пластмаса и се оказва, че не всичко, което е рециклируемо, в действителност се рециклира.
Пластмасова торбичка, плаваща във водите на залив Лаганас, Гърция. © Костас Папафицорос/ Greenpeace
Пластмасова торбичка, свободно плаваща на повърхността на Средиземно море. © Костас Папафицорос / Архелон / „Грийнпийс“

За съжаление, компаниите все още не успяват променят този модел на изхвърляне с новите зелени стратегии. Те по скоро минават от един материал на друг, но в основната на този модел стои употребяването и изхвърлянето след това. Компаниите все още произвеждат огромни количества отпадък, който планетата не може да поеме.

Какво е решението в такъв случай? Замърсяването с пластмаса продължава да се увеличава и компаниите спешно трябва да предприемат стъпки към промяна на своите бизнес модели така, че да не се стига до прахосване на ресурсите на планетата и превръщането им в опаковки за еднократна употреба.

Презареждане на контейнери за храна© Greenpeace
Нарастващият интерес провокира ресторантите, които предлагат храна за вкъщи да намаляват използването на опаковки за еднократна употреба и преминаване към контейнери, които могат да бъдат върнати. © „Грийнпийс“

Фирмите трябва да приоритизират редуцирането, за да избегнат създаването на отпадък на първо място, както и да инвестират в системи за преизползване. Трябва да се представят ясни цели за намаляването на отпадъка и планове как ще бъдат постигнати. Хората в цял свят вече предприемат действия и изискват изграждането на подобен тип системи и практики. Време е компаниите да последват примера им и да предоставят истински решения като опаковки за многократна употреба.

Елвира Хименес е  ръководител на международната кампания за пластмасата в „Грийнпийс“ – Испания.