#ВъзобновяемаЕнергия

Твърдението за т. нар. „базови мощности“, според което енергийните централи трябва да произвеждат електричество 24 часа в денонощието, се използва като оправдание за продължаващата зависимост от въглищни и атомни централи с големи размери. Те са проектирани така, че да работят с пълен капацитет във всеки възможен момент и някои хора вярват, че те са необходими…

Този мит е ключов аргумент на въгледобивната индустрия, но е опроверган от няколко изследвания.

В основата на този мит е фактът, че в държавите, които са първи в подкрепата за употреба на възобновяеми енергийни източници на енергия (Дания, Германия), сметките за ток са по-високи, отколкото в държави, които не използват такива, или в държави, които използват много ядрена енергия (Франция, Финландия, Швеция).

Всички видове енергия се субсидират – под формата на данъчни кредити, гарантирани цени, научноизследователска и развойна дейност, разходи за извеждане от експлоатация, разходи за почистване и т.н. Най-големи субсидии се плащат за изкопаемите горива, които се подкрепят от правителствата в продължение на десетилетия.

Бързата скорост на растежа в използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) беше неочаквана за почти всеки през последните 15 години, включително и за възприеманите за експерти BP и IEA.  Ето какво сочи статистиката:

ВЕИ технологията е тук – тя е надеждна и достъпна в повечето държави.

В последни години цената на енергията, произведена чрез вятъра и слънцето, спадна драстично.

ВЕИ могат да задоволят енергийните ни нужди по безопасен и надежден начин. Когато делът на ВЕИ е малък, балансирането на производството и потреблението се случва като част от общото управление на мрежата.