#ВъзобновяемаЕнергия

Бързата скорост на растежа в използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) беше неочаквана за почти всеки през последните 15 години, включително и за възприеманите за експерти BP и IEA.  Ето какво сочи статистиката:

Твърдението за т. нар. „базови мощности“, според което енергийните централи трябва да произвеждат електричество 24 часа в денонощието, се използва като оправдание за продължаващата зависимост от въглищни и атомни централи с големи размери. Те са проектирани така, че да работят с пълен капацитет във всеки възможен момент и някои хора вярват, че те са необходими…

Този мит е ключов аргумент на въгледобивната индустрия, но е опроверган от няколко изследвания.

В основата на този мит е фактът, че в държавите, които са първи в подкрепата за употреба на възобновяеми енергийни източници на енергия (Дания, Германия), сметките за ток са по-високи, отколкото в държави, които не използват такива, или в държави, които използват много ядрена енергия (Франция, Финландия, Швеция).

ВЕИ технологията е тук – тя е надеждна и достъпна в повечето държави.

В последни години цената на енергията, произведена чрез вятъра и слънцето, спадна драстично.

ВЕИ могат да задоволят енергийните ни нужди по безопасен и надежден начин. Когато делът на ВЕИ е малък, балансирането на производството и потреблението се случва като част от общото управление на мрежата.

Моделът на енергийната [Р]еволюция на „Грийнпийс“ в основата си се състои в плавна подмяна на сега използваните източници на енергия с възобновяеми такива. Това е план, който се развива в над тридесет държави и региони, с цел намаляване на зависимостта от въглища, петрол, природен газ и ядрена енергетика постепенно, докато се правят все по-големи инвестиции…

Птици и прилепи: Често срещан аргумент против централите за вятърна енергия, е че те избиват птици и прилепи. Ако се направи оценка на околната среда и пътищата за миграция на местните популации на птици преди започване на изграждането обаче, този сценарий бива избегнат изцяло...

Разпределителната мрежа – системата, която свързва електроцентралите с консуматорите – може да понесе големи порции от различни източници на възобновяема енергия, ако е проектирана да го прави.