част 6 от „Атлас на пластмасата“
Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.
Преди няколко години една „новина“ започна да обикаля света и да се появява редовно при споменаване на замърсяването с пластмаса. Тя лансира твърдението, че най-големи количества пластмасови отпадъци навлизат в океана чрез най-големите реки в Азия. Повече информация тук и тук. Разглеждани самостоятелно, тези данни сочат азиатските страни като основни виновници за огромните количества пластмасови отпадъци, които ежеминутно се изливат в световните морета и океани. Но действителната картина е по-различна. Индустриализираните страни са източник на по-голямата част от износа на пластмасови отпадъци и най-големите вносители се намират в Азия. Повечето пластмасови отпадъци се състоят от опаковки, фолио и платнища.
Преди две години Китай, който е най-големият световен вносител на отпадъци, повиши изискванията към качеството на вноса на пластмаса в страната.
През 2016 г. износът на пластмасови отпадъци за Китай надхвърля 600 000 тона месечно. Към 2018 г. това количество се свива до под 30 000 тона.
Така потоците от нискокачествени пластмасови отпадъци с произход предимно от САЩ, Германия, Великобритания, Белгия, Япония и други развити страни се пренасочиха към Югоизточна Азия – Тайланд, Малайзия, Филипините, Виетнам. Постепенно и тези страни ограничават вноса на замърсени чуждестранни отпадъци, поради замърсяването и щетите от изхвърлянето и изгарянето на онази част от пластмасата, която не може да бъде рециклирана.
През май 2019 г., 187 държави се съгласяват да изменят Базелската конвенция, която урежда търговията с опасни отпадъци, така че превозите на пластмасови отпадъци да подлежат на по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Предвидено да влезе в сила през 2021 г., това изменение ще създаде по-голяма отчетност около търговията с пластмасови отпадъци, като ще предотврати най-лошите последици и ще проправи пътя за по-съществени реформи.
Интересното е че, докато светът се опитва да се справи с лавината от отпадъци, индустрията планира да увеличи производството на пластмаса с 40% през следващото десетилетие. Растящите разходи вследствие на пластмасовите отпадъци принуждават правителствата да предприемат действия. Градовете и държавите налагат забрани, такси и други ограничения върху опаковките за еднократна употреба в опит да принудят производителите да променят своите бизнес практики. Светът започва да разбира, че не можем само с рециклиране да излезем от пластмасовото замърсяване: просто трябва да произвеждаме по-малко пластмаса.
Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки”, Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото и Приливна вълна от пластмасови отпадъци.
Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1